Една кифла си вървяла съвсем безцелно, когато срещнала друга кифла, която също като първата си вървяла съвсем безцелно. Здравей – казала първата кифла. Здрасти – отговорила втората кифла. И така двете кифли тръгнали да си вървят безцелно, но заедно и тъкмо тогава се натъкнали на трета кифла, която също като тях си вървяла така безцелно. Здравей – казали двете кифли, здрасти - отвърнала третата кифла и така и трите кифли си продължили пътя заедно и безцелно и точно тогава се натъкнали на четвърта кифла, която също като тях вървяла безцелно. Здравей – казали трите кифли . Здрасти – отвърнала четвъртата кифла – и така четирите кифли тръгнали заедно и безцелно. Те срещали много кифли по пътя си – някои с цел – други без. Сещате се, че към тяхната група се присъединявали само кифлите, които нямали цел. Така те се събирали в продължение на месец - докато се събрали 240 безцелно лутащи се кифли, които не знаят нито какво, нито как, нито защо трябва да правят или да не правят нещата, които им се налага да правят… и така тези 240 кифли отишли… е, сами се сещате къде са отишли. Но за наша най-голяма радост се случило така, че част от тези кифли се осъзнали и си казали, че вече имат цел и че ще я следват, но за съжаление другите кифли (безцелните) ги изяли, тъй като те били кифлоядни, и на тяхно място докарали други безцелни кифли… и така кръговратът си продължил вечно. Защото всеки път, когато някоя кифла се надигнела с цел и идея, другите кифли я изяждали и на нейно място докарвали нова безцелна кифла… тези 240 кифли управлявали приблизително към 7 милиона други кифли, които само седели, псували и ядели дупката на геврека, тъй като за тях нямало кифли, нищо че и те били кифлоядни и така до без край… Защото никоя кифла не смеела да се опълчи на големите, безцелни кифли.
© Кирил Кирилов Всички права запазени