Първата винаги е някак по-остра

и тъпа едновременно.

Втората – по-дълбока,

третата я  усещам в кръвта

как бързо се движи, препуска.

Тогава

(между пресъхването на устата

и отварянето на вътрешното око)

започва пътуване -

навътре към себе си,

на далечно място, скрито безумно близко.

Импулс преминава

през центъра на тялото,

мимолетно трептение от кръста надолу.

Кръвта все по-бързо се блъска

по кухите стени на фалшивата същност.

Море от налягане се разбива в скалите.

Червени вълни  обливат съзнанието.

Пулсът  лети над море към звездите...

луна Подсъзнание изгрява.

Главата бумти като бас в дискотека.

Погледът блести със светлините на диско топка.

Щастие се извисява над главата ми като ореол,

а аз се нося.

След третата вече не ги броя,

просто затварям очи и летя...