В тази къща има един господар. Това съм Аз:



Макар Онзи с чистите ръце да си мисли, че е той. Обаче не е. Защото Сияйната само на мен говори с безкрайна нежност, само на мен налива вода, когато съм жаден, и само на мен позволява да целувам нозете й. Онзи сигурно се пука по шевовете от яд. Някой ден ще го въдворя, където му е мястото.

Малко ме смущава Дребното. Тя го нарича Дребчо. То вечно се мъчи да отклони вниманието й. На няколко пъти го предупреждавах, но ми е трудно след това да понасям неодобрителния й поглед. Чудя се какво я кара понякога да ляга до него и да му прави хубави неща с малките си антеновидни израстъци. Сигурно така му внушава да си изпълнява задълженията към мен. Да ме придружава по време на патрулите, да разгонва хулиганите, да ме почиства, да ми готви и да ме забавлява с музика. Засега се справя, така че го търпя.

Само не проумявам защо се изолира нощем. Хваща Онзи за ръка, повлича го в Тайната стая и угасва всички светлини. Прекарват там няколко часа. Сигурно така го опитомява. Той може да е много необуздан, даже невъзпитан. Ръмжи и боботи, стъпва тежко, разхвърля миришещи на него неща навсякъде, да ме унизи. Но Тя е справедлива и мъдра, прибира всичко и пази царството ми непокътнато. Затова се примирявам с нощната самота. И продължавам да се надявам, че някога, о, някога, в недалечното бъдеще, Тя ще посвети и тъмните часове на мен.

Най-много обичам дните, в които Сияйната решава да озари Външния свят с присъствието си. Да знаете тогава как замлъкват онези летливи кресльовци по дърветата, как облаците се разпръскват и слънчицето грейва…..! Тя ме води на такива прекрасни места…..Винаги си намирам по някой вълшебен парфюм, и бързам да се намажа. Ах, какво щастие! За жалост, Тя не го одобрява и когато се приберем в къщи ме натрива с нейните пенливи мехлеми, от които всичко ме засърбява, и ме облива с топла вода.  И това го търпя, защото после идва моето най-върховно изживяване. Тя се приземява на всичките си крака, и се гоним около олтара. Изпълва ушите ми с най-приятните звуци. Дава ми от Нейната Божествена Храна, масажира тялото ми…..

Докато не се появят Онзи и Дребчо. Как да я накарам да им обясни, че Аз съм Нейният Избраник? Търпение, Руфи, търпение. Руфи….Не звучи ли прекрасно? Така ме нарича Сияйната.
…………………………………………………………………………………………………
Днес за първи път останахме сами в къщата. Мечтата ми се сбъдна! Аз съм върху нея, до нея, около нея, опивам се от докосването…..А вечерта ме допусна в Тайната Стая! Цялата нощ ми даваше от топлината си! Аз съм в рая! Изпълнен съм с благодарност! Ето, идва мигът на свещеното съчетание….Тя ще ми разреши да я обичам, както само аз мога….да побързам….ето, идвам, божество мое….. Ааааааа!

Какво беше това? Тя ми причини болка! От устата й се изсипаха стотици грозни звуци! Накара ме да летя във въздуха! О, какъв срам, какъв ужас! Тя ме отритна…….съкрушен съм, смазан съм…….аз и се прекланям, а тя….е толкова несправедлива….С какво толкова заслужих гнева й? Трябва да си възвърна благоволението й, иначе по-добре да се самоубия! О, горкият аз….
………………………………………………………………………………………………….

На другия ден Онзи и Дребчо се появиха с гръм и трясък. Тя ги обгръщаше с израстъците си и им говореше нежно, допираше уста до главите им и ги целуваше. Пфу! Ами аз? Забрави ли ме? Сигурно още ми е сърдита.

Говориха известно време, после и тримата ме погледнаха, и от устите им заизригваха едни дразнещи, отвратителни звуци…….сякаш ме подиграваха. Със сигурност ме подиграват! Тя протегна крак към мен, но бях така унизен, че ….. забих зъби в него. Онзи грабна една хартия, направи от нея пръчка, и ме заплаши. Тя не ме защити. Край, изоставен съм, животът ми свършва. Отивам да се скрия. И няма да се покажа, докато Тя не ме повика отново. Докато не ми прости….Ама какво толкова сторих???? 
……………………………………………………………………………………………….

Цяла нощ плаках. Опитах да си пробия път до Нея, но вместо да ме утеши, Сияйната дойде да ми се кара……Сега сигурно Онзи ще стане господар.
……………………………………………………………………………………………….

Най-черните ми страхове се оправдаха.

(Следва)