От пъзела
Разхожда ме кучето. Насреща ни момиче с кокерче. Големият пес го обдушва, аз клякам и чеша малкото зад ушите. То се върти някак странно – напред, назад…
Момичето казва: „Така си е – хем страх, хем иска някой за забавление…“
Констатирам: „Съчетание от страх и желание за забавление – значи е женско“…
Наистина било женско кокерчето…
хххх
Зрението ми е паднало нейде на 10%. Движа се по памет – ходя дори из града, отдавна кола не ме е блъскала, а по центъра уверено заобикалям изронените плочи, където дори възрастни се спъват /спрепат, както викат в наше село/.
Оня ден отивам в спалнята и чак от метър разстояние различих внучката, дремеща до баба си.
Обаче…
Лежа си на дивана и внезапно нещо под масата бляска. На три метра поне, но го засичам…
Монета от ревче…
Кьорав, а… Ама парите виждам…
Типично нашенско балканско умение…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Коновски Всички права запазени
