27.04.2015 г., 18:42

От стария сандък: Играчките

853 0 0
3 мин за четене

 Дотам рядко достига светлина...

Може би, само в ранните утрини, слънцето успява да надникне през притворената капандура на покрива.

Тогава то, най-вероятно, казва „Добро утро!“ на всичко, което е насъбрано и прибрано през годините тук.

Сандъкът е в един от ъглите на тавана - най-тъмният, като че ли, а лампата едва дохвърля пожълтелите си лъчи покрай гредите на покрива.

За да разгледаш всичко по-добре, ще ти е необходимо да си носиш електрическо фенерче.

Приближавам бавно, като внимавам да не вдигам много шум, пък и да не уцеля някоя греда с глава...

Не е достигнало място за всичко, затова на капака на шарения сандък, а и до него - в найлонови чували и стари плетени панери, покрити с найлон, са намерили подслон играчките на децата.

Така сме възпитани.

Да не се изхвърля всичко, а да се запази! Нали се върти колелото на живота - ще дойдат и внуци...

Кой тогава да знае?

Нямаше компютри, електронни играчки... Най-много,  някое електрическо влакче,

но те пък не изкарваха много, та не са се запазили до ден днешен.

 

 

 

  

Най- напред в светлината на фенерчето попада плюшеният Мечо.

Ето:

 Из- под найлоновото покривало се вижда рамото над лявата му лапичка, зашито с дебел черен конец - операция, правена на няколко пъти в минали времена... Любима играчка на малката ни дъщеричка!

Сега тя самата си има момиченце - моя внучка, но едва ли Мечо ще има шанс да се класира...

  - Здравей, Мечо! Какво правиш?

Казвам му - ей така - почти като на себе си...

 - Здравей! Как си?

Изръмжава по обичая си Мечо. И добавя с една, едва усещаща се, жална нотка в гласа:

- Как е моята приятелка? Тя ли те изпрати да ме подириш тука?

- Не, Мечо, не... Тя отдавна не играе с кукли, пък и...

Не довършвам, защото виждам, как Големия пластмасов жираф - онзи, с разграфената на сантиметри шия, обидено се е обърнал на другата страна.

Не ще и да ме погледне!

Той бе  на особена почит в детската стая - „Виж... Виж сега - колко съм дълбок?!“

Времена...

Прибирам Мечо при дървеното влакче, Русокоска...

Покривам ги отново и тръгвам обратно, без дори да вдигна капака на шарения сандък.

Вътре - в него има книжки с приказки.

Приказки с шарени картинки за деца...

За тях бях тръгнал, но... Не сега!

Не и сега!!!

 

Странник

26.04.2015г.

Пловдив

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борис Калинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...