Лодката тихо се плъзгаше по тъмните води. Миризмата на гниещи боклуци и разложение проникваше дори през филтрите на стария армейски противогаз. Сергей внимателно заобиколи стърчащите от канала подобно на драконови зъби останки на Аспаруховия мост, рухнал при унищожителното земетресение преди двадесет и три години. Не го помнеше, но в мрежата имаше достатъчно клипове, в които се виждаше как сградите се гърчат и рухват под напора на сеизмичните удари. Земетресението беше отнело живота на над шестотин хиляди човека, а сред тях и родителите му.
Чу боботенето на мощни двигатели и побърза да се прикрие сред бетонните останки. Щурмовият катер премина покрай него, без да забави ход. Беше с отличителните знаци на петролопреработващия синдикат, който беше установил базата си на острова. Дори от тук Сергей можеше да види пламъците, издигащи се над синтез реакторните кули и изгърбените силуети на стражевите бункери. Във време, в което природният петрол се изчерпваше със страшна скорост, петролопре ...