"Отдавна те познавам"
1.2K
0
0
2 мин за четене
Лейди Мариан и четиримата "изпечени" крадци
Мисля, че я познавате отдавна тази владетелка на Шеруудската гора - лейди Мариан, както и четиримата, които се бориха за ръката й - четирима "изпечени" крадци..
Първият събра цялата си любов в едно - единствено писмо, където Росинанта куцащ и южняшката й страст се срещаха с одухотворения й поглед... и забрави за нея, завъртяха го важни дела в една друга гора...
Вторият беше владетел на цветята и на всяко пълнолуние й подаряваше по една нощна роза - синя, с бели ръбове на цветчетата. Тези рози бяха вълшебни - нощем, когато заспеше, в съня се понасяше в мечтите си, макар и нищожно малки, а денем тези мечти се сбъдваха. Така във вазата й имаше13 рози, коя от коя по-хубави...
Третият обграждаше с топлина моретата около земята на Шеруудската гора. Всяка седмица пращаше обичните си русалки да търсят перлени миди и в ковчежето й вече лежаха подарени 52 перли, които имаха чудната способност, когато леко ги погали, да показват част от спомените й.
А четвъртият... четвъртият всяка нощ се изкачваше по билото на един връх, стигаше до нишките разпилени от облаците, подръпваше ги, стъпваше на пухкавите създания, вземаше в шепи една звезда и тръгваше с нея надолу.
Когато стъпеше на земята, звездата се превръщаше в малка светулка и той я вплиташе в косите на девойката, за да може със светлината си да й показва пътя.
В джоба му винаги беше онази кибритена кутийка с щурчето, откраднато от лятото, и по звънката му мелодия тя знаеше, че нова светулка ще заблести в косите й.
Светулките наброяваха над 1118, когато девойката реши да посети края на гората, там, където бе роден баща й и почиваше в мир дядо й - в една Неделя в средата на Ноември.
Взе със себе си майка си, сестра си и племенничката си. Когато свършиха да берат от плодовете, които злата триглава ламя все пак беше оставила на мушмулата, решиха да се разходят. Сестра й и племенничката се отделиха към старата ливада срещу полупорутената им къща и започнаха да събират нещо от земята. Приближи се и видя в шепите им събрани раковини от малки охлюви. Спомни си как всяко лято, докато беше малка, си правеха от охлювените черупки гривни, колиета и други накити.
Всъщност чак сега разбра къде отиват да зимуват светулките и щурчетата - в тези раковинки - съвършеното чудо на природата.
18.11.2008г.
Мисля, че я познавате отдавна тази владетелка на Шеруудската гора - лейди Мариан, както и четиримата, които се бориха за ръката й - четирима "изпечени" крадци..
Първият събра цялата си любов в едно - единствено писмо, където Росинанта куцащ и южняшката й страст се срещаха с одухотворения й поглед... и забрави за нея, завъртяха го важни дела в една друга гора...
Вторият беше владетел на цветята и на всяко пълнолуние й подаряваше по една нощна роза - синя, с бели ръбове на цветчетата. Тези рози бяха вълшебни - нощем, когато заспеше, в съня се понасяше в мечтите си, макар и нищожно малки, а денем тези мечти се сбъдваха. Така във вазата й имаше13 рози, коя от коя по-хубави...
Третият обграждаше с топлина моретата около земята на Шеруудската гора. Всяка седмица пращаше обичните си русалки да търсят перлени миди и в ковчежето й вече лежаха подарени 52 перли, които имаха чудната способност, когато леко ги погали, да показват част от спомените й.
А четвъртият... четвъртият всяка нощ се изкачваше по билото на един връх, стигаше до нишките разпилени от облаците, подръпваше ги, стъпваше на пухкавите създания, вземаше в шепи една звезда и тръгваше с нея надолу.
Когато стъпеше на земята, звездата се превръщаше в малка светулка и той я вплиташе в косите на девойката, за да може със светлината си да й показва пътя.
В джоба му винаги беше онази кибритена кутийка с щурчето, откраднато от лятото, и по звънката му мелодия тя знаеше, че нова светулка ще заблести в косите й.
Светулките наброяваха над 1118, когато девойката реши да посети края на гората, там, където бе роден баща й и почиваше в мир дядо й - в една Неделя в средата на Ноември.
Взе със себе си майка си, сестра си и племенничката си. Когато свършиха да берат от плодовете, които злата триглава ламя все пак беше оставила на мушмулата, решиха да се разходят. Сестра й и племенничката се отделиха към старата ливада срещу полупорутената им къща и започнаха да събират нещо от земята. Приближи се и видя в шепите им събрани раковини от малки охлюви. Спомни си как всяко лято, докато беше малка, си правеха от охлювените черупки гривни, колиета и други накити.
Всъщност чак сега разбра къде отиват да зимуват светулките и щурчетата - в тези раковинки - съвършеното чудо на природата.
18.11.2008г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мери Попинз Всички права запазени
