2 мин за четене
Киър
Обаждане по телефона в 4 сутринта ме събуди от дълбок сън. Бях в Берлин; исках да посетя една своя приятелка, която след гимназията беше решила да продължи образованието си тук. От обаждането тя изсумтя в леглото до мен (поради липсата на други легла), но все още не беше напълно будна. Усмихнах се и вдигнах.
– Кой е? - попитах. Никой никога преди не ме е търсил по това време на денонощието и ми беше много интересно кой се осмелява да нарушава съня ми.
– Киър. Здравей. - веднага разпознах гласа на жената от другата страна на линията. Беше майката на един призрак от миналото, който се казваше Жосефин Сюитски.
– Здравейте, г-жо Сюитски. Какво има? - попитах и потърках очите си. Бях толкова изморена, че не бях сигурна дали наистина говоря по телефона сега или сънувам.
– Става въпрос за Джей. - хората така наричаха Жосефин.
– Какво за нея?
– Тя… - усетих как жената от другата страна на линията е напът да заплаче. Добре знаех, че тя рядко прави това. - Тя е в кома. Понякога се събужда и ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация