22.04.2018 г., 23:35

Откровение

1.3K 1 0
2 мин за четене

ОТКРОВЕНИЕ


Размаза ме напълно, напълно срути всичко в мен, мечти планове за бъдещето зачеркна всичко с лека ръка.
Никога не съм предполагал, че човек на който съм имал пълно доверие ще ме предаде така грозно и продължително.
Зачеркна мен, детето ни всичко около нас, семейството ни всичко и всички.
Защо, защо? Какво не ти дадох, как не ти се молих да ми кажеш какво има, подозирах, но си казвах всичко друго, но не и това тя не ще ме предаде, никога.
Какво ти сторих, правил съм грешки бил съм лош, но такова предателство не заслужих.
Това е грозно, жалко, лицемерно,
никой човек не заслужава такъв удар, никога никъде. 
Болката е жестока, болка, която няма аналог всичко друго има хапчета, обезболяване, а това не.
Няма лек затова съм гневен, гневен съм че те допуснах в сърцето си а ти го разруши по безумен и подъл начин.
Все се надявам, че това е кошмар и ще се събудя всеки момент, но уви не е.
Ти беше целият ми свят, ти и детето ни бяхте моето утро, моят ден, моето щастие, всичко.
И най страшното е, че въпреки това те обичам безумно.
И те моля за помощ, само ти можеш да ми помогнеш не знам как, но чувствам че е така.
Пиша ти го дори когато си тук, защото нямам сили да го изрека задушавам се, болка, тъпа болка ме пронизва всяка минута.
Гледам те и продължавам да те обичам все повече, а ти ме предаде грозно и продължително.
Защо...
Това съм аз, това е болката в душата ми, това е смазаното ми сърце, ти смачка всичко.
Нищо не направи за да ме накараш да се съвзема, нищо, нито една прегръдка нищо, нищо.
Само искаш да избягаш, къде, от себе си ли, не става не можеш да избягаш от душата си, а аз знам че имаш такава.
Обичам те, не знам защо все повече и повече.
Няма да ти говоря повече за това, пиша ти за да почустваш болката ми дори частица от нея, не пожелавам на никой.
Току що ме попита какво ще ям, знаеш ли, че нищо няма вкус, няма мирис, само ти, ти ухаеш на живот.
Можеш да си тръгнеш, когато решиш не мога да те спра, искам, но не мога.
Знай че никога, никъде няма да бъдеш обичана и желана както си тук, както си сега.
Направи каквото решиш, но знай че те обичам,това е.
Това е всичко, което ще кажа няма да има заплахи нищо от този род.
Излях душата си, без да казвам нищо необмислено, не искам отговор само го прочети и знай, че те обичам!
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ганчо Попов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...