22.04.2018 г., 23:35 ч.

Откровение 

  Проза » Писма
880 1 0
2 мин за четене

ОТКРОВЕНИЕ


Размаза ме напълно, напълно срути всичко в мен, мечти планове за бъдещето зачеркна всичко с лека ръка.
Никога не съм предполагал, че човек на който съм имал пълно доверие ще ме предаде така грозно и продължително.
Зачеркна мен, детето ни всичко около нас, семейството ни всичко и всички.
Защо, защо? Какво не ти дадох, как не ти се молих да ми кажеш какво има, подозирах, но си казвах всичко друго, но не и това тя не ще ме предаде, никога.
Какво ти сторих, правил съм грешки бил съм лош, но такова предателство не заслужих.
Това е грозно, жалко, лицемерно,
никой човек не заслужава такъв удар, никога никъде. 
Болката е жестока, болка, която няма аналог всичко друго има хапчета, обезболяване, а това не.
Няма лек затова съм гневен, гневен съм че те допуснах в сърцето си а ти го разруши по безумен и подъл начин.
Все се надявам, че това е кошмар и ще се събудя всеки момент, но уви не е.
Ти беше целият ми свят, ти и детето ни бяхте моето утро, моят ден, моето щастие, всичко.
И най страшното е, че въпреки това те обичам безумно.
И те моля за помощ, само ти можеш да ми помогнеш не знам как, но чувствам че е така.
Пиша ти го дори когато си тук, защото нямам сили да го изрека задушавам се, болка, тъпа болка ме пронизва всяка минута.
Гледам те и продължавам да те обичам все повече, а ти ме предаде грозно и продължително.
Защо...
Това съм аз, това е болката в душата ми, това е смазаното ми сърце, ти смачка всичко.
Нищо не направи за да ме накараш да се съвзема, нищо, нито една прегръдка нищо, нищо.
Само искаш да избягаш, къде, от себе си ли, не става не можеш да избягаш от душата си, а аз знам че имаш такава.
Обичам те, не знам защо все повече и повече.
Няма да ти говоря повече за това, пиша ти за да почустваш болката ми дори частица от нея, не пожелавам на никой.
Току що ме попита какво ще ям, знаеш ли, че нищо няма вкус, няма мирис, само ти, ти ухаеш на живот.
Можеш да си тръгнеш, когато решиш не мога да те спра, искам, но не мога.
Знай че никога, никъде няма да бъдеш обичана и желана както си тук, както си сега.
Направи каквото решиш, но знай че те обичам,това е.
Това е всичко, което ще кажа няма да има заплахи нищо от този род.
Излях душата си, без да казвам нищо необмислено, не искам отговор само го прочети и знай, че те обичам!
 

© Ганчо Попов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??