Той стоеше пред нея - грамаден и ръбест, готическо подобие на човек. Половината му лице представляваше безформена червеникава маска - череп, върху който някак несръчно бяна захванати пулсиращи сухожилия, изградени от лъскаво като мокра коприна вещество. Празната очна орбита бе запълнена с някаква гъбеста, фасетна материя, като око на водно конче, която потръпваше конвулсивно. Но другата половина на лицето му беше онова, което наистина ужаси Алис.
Това беше лицето на Луис - русокосо и познато. Лице, което беше виждала всеки ден, което бе милвала и целувала толкова много пъти. Едно-единствено синьо око я гледаше без да мига.
    Търсачът беше само с една ръка. На мястото на другата имаше дълъг израстък, завършващ с нещо като топка от оголени мускули, от която стърчаха петнадесетсантиметрови сребристи шипове, които проблясваха в сумрака. От гърдите на създанието, се подаваше още една глава - ужасяващ хибрид между лицето на бебе и кучешка муцуна. Присвитите й блестящи и влажни очи не изпускаха Алис от поглед. Кожата на късата муцуна се сбръчка и повдигна, разкривайки безцветните венци и оголвайки редица малки метални зъби. Изръмжа тихичко.
    Алис така се беше вцепенила, че не можеше да помръдне. И Търсачът се възползва от това.
    Той замахна с подобния на боздуган израстък, стоварвайко го с невероятна сила. Алис едва успя да отскочи встрани, когато боздуганът се вряза в дъсчения под с го разцепи. Отдолу зейна кух мрак.
    Търсачът изстръгна боздугана от пода и се обърна към нея.
    Алис отстъпи назад и се блъсна в ръба на някаква масичка. Търсещата й ръка напипа нещо върху нея - нещо дълго и заоблено. Дръжката на нож. Стисна го с цялата сила на треперещата си ръка и го вдигна пред себе си.
Замахна и дългото широко октрие се вряза в топката мускули между два метални шипа. То разряза плътта... и тя го всмука. Изтегли ножа от ръката й и го погълна без остатък.
    Звук от мъртвешки смях.
    Търсачът отново вдигна боздугана и замахна повторно - този път отляво. Алис се наведе рязко и усети как топката плът изсвистява над главата й и се забива в стената. Едно от стърчащите остриета мина толкова близо до нея, че разроши косата й и остави кървава следа по кожата на главата.
"Господи, не позволявай да умра тук! Моля Те, не позволявай да умра по този начин!"
    Боздуганът изсвистя за трети път и Алис отскочи рязко. Топката удари масата и тя буквално избухна сред дъжд от трески. Предметите по нея се разпиляха с дрънчене по пода.
    Алис се препъна и падна по гръб. Панически се изтегли назад, докато гърбът й не опря в стената... където застина, осъзнала, че този път изход няма и че скоро всичко ще свърши.
    "Какво - въртеше се объркано в мозъка й. - Какво ще стане..." 
   Търсачът отново вдигна боздугана и студените му мисли прокънтяха в главата й:
   "Мен. Всичко става мен."
   Замахна към нея и Алис се присви, очаквайки жестокия удар.
   Ала такъв не последва. Нищо не се случи.
   Бавно, предпазливо, тя отвори очи.
   Търсачът все още се извисяваше над нея, боздуганът бе вдигнат и застинал по средата на замаха си, а вниманието на изчадието бе приковано към далечния ъгъл на помещението. Синьото око на Луис и двете по-малки на гърдите му се взираха в една точка с хладна пресметливост. От кучешките челюсти отпред се проточи гъста, сребриста на цвят, слюнка.
    Алис бавно погледна в посоката, в която гледаше създанието. И изстина от ужас.
Там, в рамката на вратата, през която нахлуваше сноп светлина, стоеше Ловецът - също така неподвижно, колкото и Търсача. После бавно, постепенно, тялото му загуби формата си, разля се като течен живак и започна да се приплъзва напред по стената и тавана.
    Търсачът изрева, обърна цялото си тяло към новата заплаха, после създанието пристъпи напред, готово за бой.