Денчо Славов
Откъс от „Краят на светлината”
1
В ранното утро на седемнадесети февруари 1371 година една от камбаните на църквата „Св. Четиридесет Мъченици” удари няколко пъти, като всеки удар беше следван от дълга пауза. Тези удари означаваха, че някое божие чедо е напуснало земния свят и е преминало в света на вечната светлина или на вечния мрак.
Никола беше в трапезарията, където след закуска четеше в превод на гръцки „Метаморфози” от Апулeй. Книгата беше купил наскоро на висока цена от един константинополски купец. Когато чу камбанния звън инстинктивно се изправи, отвори прозореца и подаде глава през тесния процеп, от който се виждаше камбанарията на църквата, като че ли по този начин можеше да разбере, кой е мъртвецът. Студеният въздух щипна лицето му. Двукатната каменна къща се издигаше върху един от хълмовете надвесени над река Янтра, която сега беше покрита с дебел синкав лед. Върху каменната настилка на улицата пред къщата се чуха стъпки от подковани с желязо обувки. Никола заб ...