ОТМЪЩЕНИЕ

            За един съм много стар, а за друг - в разцвета на живота. Летният ден се разполови и жегата си казваше думата. От горещината едва вървя. Вече от шест месеца съм вдовец, затова очите ми шарят по всяка аптекарка, която ме обслужва. Червя се от срам. Търся лек за потентност.

Навсякъде ми казват, че резултатът идвал след два дни или за сигурност след седмица, на мен ми трябва за утре. Досетих се за един мой съученик, който продаваше билки на пазара. Някой ми беше споменал за неговите илачи, резултатите били отлични, забравяш старостта. На една крайна сергия намерих Тольо, продаваше билки и картофи на пазара. Споделих с него мъката си, той ми намигна хитро, че е вземал от това лекарство и е останала една опаковка. Любопитен попитах какво съдържа. Отговорът беше - магарешки бодли. Първо магаретата изяждат тръните, а после тревата. Оттам идвала половата мощ. Приготвя се настойка от бодли и ракия и още нещо, но то било тайна. Преди битката с жена трябвало да изпия 50 грама. Платих и хукнах към къщи.

След като останах вдовец, децата се разпиляха по чужбина. С моята пенсия карах горе-долу. Цял живот съм работил, мога ли да стоя без работа! Бях станал майстор, постоянно ме търсеха да оправям печки, бойлери, водопроводи и какво ли не. Преди десетина дни ме извика Монката, запушила му се мивката. Набързо отстраних повредата и след една огнена чашка на крак, поех нагоре към етажа си. Исках да се извиня на съседите под мен - снощи бях пуснал силно музика.

Истината обаче е друга - там живее вдовица с немирни очи. Всяка сутрин излизах да я изпратя на входа за разходката с пуделчето ù, а то имаше прическа като на стопанката си. Усмивката ù беше достатъчна дори при облачно време да грейне слънце в моята душа.  Тъкмо минавах покрай апартамента и чух от там смразяващ кръвта ми вик. Натиснах вратата и тя се отвори. От спалнята идваха писъци. Грабнах попадналата ми метла и рязко отворих вратата. Белите женски колене, подаващи се под разкопчания халат, ме хвърлиха в трепет. Застинах на вратата. Викът ù беше преминал в шепот. “Мишка под дивана” – промълви тя. Отворих вратата към изхода, а с метлата зачуках по ъглите на стаята. Едно клъбце с хитри очички препусна през спалнята и намери бързо отворената врата. Затворих вратата и се върнах обратно. Вцепенена, с отворени от страх очи, тя с мимики ме питаше къде е звярът. Изпъчих гърди, сякаш съм Свети Георги, пробол змея. Обещах ù, че в нейната крепост звяр няма да влезе. Затърсих откъде е влязло животинчето и видях, че между уплътненията на терасата имаше дупка. Направих знак, че отивам за малко до нас. От нея не чух дори и звук. Грабнах кутия с цимент и една счупена чаша. Приготвих сместа и затворих пътя на мишката. Съседката стоеше на същото място, подадох ù ръка, а тя залитна и се озова право в обятията ми. Отвори сините си очи и пак се разтрепери от страх. Преразказах за подвига си. Тръгвайки, се отбих до тоалетната. Там водата течеше - беше оставила кафяви следи по чинията. Набързо направих ремонта, жената ме хвана под ръка и ме поведе към кухнята. Бутилка със златиста течност ме посрещна, заедно с голяма чиния салата.

Така тръгна. Все оправях по нещо в дома ù. Вчера ми се оплака, че вентилацията на тоалетната е затворена. Помъчихме се да вкараме маса, за да стигнем до нея. Не стана. После столът се оказа нисък, а и стълба не намерихме. Тогава ù предложих да я вдигна на раменете си и така да освободи клапата. Всичко свърши добре, но при слизането се намери в обятията ми. Старите хора казват, че кибрит и огън не бива да стоят на едно място. Ръцете ми я обвиха и затърсиха: Тя се отбраняваше. В един момент аха да... и се предаде. Зашепна: - “Децата”. Отместих се от нея. Цялата пламтеше от страст.

- Сега си отивай, утре като изпратя децата на работа, ще дойда при теб горе.

В коридора се зацелувахме, сякаш ни бе за последно. Прибрах се у дома си, но нещо ме чоплеше отвътре.

Не съм бивал с жена от година и половина. Може да съм се повредил. Реших да взема мерки, затова беше едно щуреене по аптеките... Извадих от илача, а той с дъх на ликьор. Глътнах две-три глътки. Утре ще види тя що за мъж съм.

Сутринта от пет бях на крак. Пийнах една чаша от еликсира, а после още една за всеки случай. В бутилката останаха пет пръста, ще ги изпия и тях. Гледам часовника, а той мързеланът едвам показва седем и половина. Меракът не ме остава на мира, работи ми се нещо. Погледът ми попадна на олющените столове на терасата. Както си бях гол, грабнах от шкафа кутия с блажна боя, купена от покойната ми жена. Взех четката и забоядисвах като бесен.

Столовете блеснаха като нови. Остана само седалката на един от тях, който беше заварен за терасата. Боята свърши. Затърсих подобна на цвят кутия, намерих, но имаше мирис на ацетон. Продължих да боядисвам с нея, но тя се провлачи. Стана ми ясно - това е хелметекс, смесен с боя. Минах три ръце седалото и то набъбна - получи се нещо като гланц. Погледнах часовника, навъртял се бе час и половина. Влязох в банята да се измия. Заобличах се. Винаги слагам първо чорапите, след това бельото, навик от миналото. Така правех на инат на жената. Излязох на балкона с чифт нови чорапи. Поогледах се къде да седна. Бях забравил, че съм боядисал и се настаних на заварения стол. За секунди навлякох чорапите и се помъчих да стана. Бях полепнал и дългите ми като на орангутан власи ме опъваха. Помъчих се да се отлепя, но адски ме заболя. Завих от болка и яд. Ами сега!? Живея на последния етаж, няма друга тераса до моята. Тук ще се умира. Забравих и за вдовицата, и за срещата. Слънчевите лъчи безмилостно нагряваха тялото ми. Пие ми се вода. Очите ми се ококориха, когато видях връзката с ключовете до краката си. С пръстите на десния си крак ги повдигнах до скута. Обърнах се с мъка към парапета, дано видя някой. Мярна ми се Иван Циганчето. Викнах му колкото ми глас държи и хвърлих ключовете. Обещах му със знаци, че ще го черпя с ракия. За минути вратата се отвори и като ме видя – отрезня от снощния запой.

- Бързо бягай до банята, там има бръснарски ножчета и ме освобождавай от капана! Треперещите му пръсти сноп по сноп отрязаха от полепналите власи. Пребледнях от болка и поисках вода. Подаде ми чаша, а за себе си носеше бутилката с ракия, приготвена за празника. Отпи и подаде на мен. Друг път щях с погнуса да откажа, но сега надигнах с желание.

- Пий да не ти треперят ръцете и режи.

Откъм вратата чух звънеца. След минути се отвори и пред мен застана моята Дулцинея.

- Какъв е този цирк – очите ù зашариха по мъжката ми откровеност. От снопчетата полепнала козина бяха останали най-важните, покрай слабите ми места. Хелметексът беше засъхнал и не полепваше повече. Тя грабна едно ново ножче и продължи мисията на Ванчо.  Сръчните ù ръце отрязаха и последната ми връзка със стола. Чак сега се сетих, че съм гол и ме досрамя. С ръце на слабините хукнах към банята. Облякох халата си и чух кръшния ù смях. Когато излязох, тя стоеше на входната врата.

- Е, съседе, квит сме. Един път ти ме спаси, сега аз – каза тя и смеейки се, заотстъпва към изхода.

Сигурно съпругата ми от онзи свят ме нареди така, да остана без жена. Как успя готова работа да развали. Такава си беше моята жена, такава си и остана. От другия свят ме надзираваше. Кучето кокал не яде, но и на друг го не дава. След месец обраснах отново, но със старите, които полепнаха по стола, си беше отишла моята мъжественост и желанието за жена. Сега не смеех да погледна съседите, които под мустак се усмихваха. А щом минех покрай Мария, тя избухваше от смях - омръзнали ù били неудачници. Така е, щом не спазваш дозата.