Имаше определени моменти, в които Миро изглеждаше по един особен начин, може би ъгълът, под който слънцето падаше върху светлата му коса беше по-различен и го правеше несравним с никой друг. Или пясъкът, полепнал по силните му ръце беше виновен за желанието на Алекс да бъде обгърната от тези ръце. Или не, може би морската вода, останала по миглите му беше причината за всичко. Именно тези мигове бяха най-трудните за Алекс. Нека няма грешно впечатление, тя много обичаше съпруга си, той беше най-невероятния човек, когото беше срещала, но защо в живота й липсваше онази лудост, която не я оставяше на мира с Миро? Защо я нямаше тази страст, това толкова силно, почти животинско желание да му се хвърли на врата и да му се отдаде? Не можеше да си отговори на тези въпроси, но със сигурност знаеше, че няма да пожертва прекрасния си живот с мъжа си заради "плътската любов" с Миро. Да, лъжеше го, но според нея беше оправдано, защото го правеше заради себе си. Започна да си мисли, че ако успее да му ...