Не можеше да повярва, не знаеше как се стигна до тук, как се случи всичко, а искаше само да е щастлива... Господи, ами сега на къде да върви, как да живее? Беше предадена, излъгана, измамена... и то от собствения си баща... Той го уби, уби го, без да трепне дори... точно пред очите й. Застреля го право в сърцето.
Летисия не предполагаше, че жестокостта на графа, баща й, ще стигне до там, да отнеме единтсвеното истинско нещо в живота й. Знаеше само, че нямаше сили да живее, не можеше да бъде сред живите, тук на земята, а Симон - прострелян, с кървава рана в сърцето, да лежи в студената пръст. Буца бе заседнала в душата й, думите бяха заглъхнали, в очите имаше искрици лудост, пламъци на безумие...
Седеше в стаята си, но всичко й се струваше чуждо, непознато... някак призрачно. Навън имаше мъгла, почти непрогледна. Беше обвила със сивите си воали дърветата и те приличаха на огромни призраци... зловеща тишина се носеше във въздуха...
Летисия мислеше, трескаво мислеше какво да прави... дали ...