Отмъщение от ада

                 разказ на ужасите, да не се чете от лица под 18 години!

  Даниел спокойно се разхождаше в парка, като се радваше на разцъфналите дървета. През пролетта, когато всичко сякаш се е събудило за нов живот една такава разходка действа особено приятно и отпускащо на душата. Той крачеше засмян, с тихи и бавни стъпки по чистите алеи, като ритмично поемаше чистия въздух, който галеше като с перце белите му дробове. Този спокоен и красив момент с нищо не предвещаваше грозните събития, които щяха да последват малко по-късно!
 В един момент той се обърна и я видя! Това бе Анна, момичето в което беше лудо влюбен и което преди около две години го бе изоставило без никаква причина! И от тогава не я бе виждал. Но тя се движеше с някакво момче, което я бе хванало за ръка и и говореше нещо.  Но това вече нямаше значение, той я бе забравил. Дори и преди да я срещне той бе сигурен, че тя се е хванала с някой друг.
  До преди две години всичко в тяхната връзка бе идеално. Анна харесваше да се среща с надарения с голямо количество мускулна маса, но в същото време и с много интелект и умствени познания Даниел. Той пък от друга страна бе влюбен в красивата Анна, която го омайваше с чар.
  Даниел не бе типичен представител на хората от тип "здравеняци", той бе твърде скромен, рядко говореше за фитнеса, който посещаваше, не влизаше в конфликти и избягваше побоищата. С Ани имаха много общи теми, относно ученето (и двамата следваха, но тя бе едва първи курс, а той вече бе записал магистратура), никога не се караха за нищо, не се ревнуваха, не си създаваха проблеми. Но изведнъж тя го отряза ей така, без причина, без да му даде никакво обяснение! Даниел я търсеше по GSM-a но тя затваряше или не вдигаше, оставяйки да звъни! Той и прати няколко SMS-а, в които я молеше за обяснение, но тя не му отговори нито веднъж! Накрая започна да звъни от чужди телефони, при което Ани вдигаше само колкото да каже "Ало", но след като чуеше гласа на Даниел тя затваряше телефона! Той бе на път да се побърка, започна да пие, заряза фитнеса и учението. Но един ден реши, че просто трябва да свикне без Ани. Малко по малко той отново възвръщаше предишния си начин на живот, макар и без момичето, за което толкова бе страдал. Той престана да се налива, започна отново да ходи на фитнес и успя да се дипломира! Дори често излизаше на кафе с една колежка от офиса, в който работеше, макар и да нямаха връзка.
  Един ден, погрешка той набра номерът на Анна. Виждайки грешката той прекъсна повикването, но след малко тя го набра. Даниел културно и се извини за грешката, но тя затвори телефона! Това бе единствения разговор, който проведоха след раздялата.

  И ето, в този миг, когато зърна Анна той си спомни всичко, което бе преживял с нея. Чувствата, спомените и болката отново се възвръщаха!
  Даниел я гледаше, а след малко и тя го погледна. Той се чудеше дали да я поздрави или просто да я отмине, все едно не я забелязва, но след малко, усмихвайки се нервно той каза с ведър глас:
   - Здрасти!
  Тя го погледна със студен поглед и не отвърна нищо. Младежът до нея също погледна Даниел, след което каза нещо на ухото на Анна. Даниел се обърна напред и се накани да тръгне, но някой зад гърба му извика с груб глас:
   - Ей, ела тука бе!
 Той отново завъртя глава и видя, че оня младеж му маха с ръка. Анна бе застанала до него, като гледаше с особен поглед Даниел.
   - Чуваш ли кво ти приказвам! Идвай веднага!
  Младежът бе доста хилав и нисък.  На височина бе колкото Анна, което значеше че бе с близо глава по-нисък от Даниел. И макар че тоя имаше доста арогантен и подигравателен поглед Даниел си помисли че не би тръгнал да го напада по един или друг начин. Тръгна смело напред и след малко застана пред двойката.
   - Какво има? - попита той с любезен тон.
  Младежът протегна крак и изрита Даниел в корема, след което му удари един доста силен юмрук по лицето. Даниел  не очакваше такова нещо, той се олюля, направи една крачка назад, спъна се и падна на земята. Непознатият застана пред него и го изрита по крака.
  Шокът за Даниел бе голям, той се хвана за крака и направи гримаса на неописуема болка, макар че не го болеше толкова. Страхът, който го обхвана въпреки фигурата му бе доста силен и Даниел не знаеше как да постъпи, може би имитирането на болка бе в случая нещо като оправдание за безсилието му. Оня бе застанал над него и го гледаше презрително с наглите си очи.
    - Коста, остави го! Стига му толкова! - каза Анна, която също наблюдаваше подигравателно бившия си приятел, сякаш искаше да му каже "Ти си бил голям смотаняк"!
    - Виж го къв изглежда, а всъщност е некакво нищожество - каза Коста на Анна, след което е засили и изрита Даниел по рамото. Даниел изрева отчаяно заради натрупващия се страх в него, макар че и този път болката не бе толкова силна.
  Даниел започна да се изправя бавно, като държеше с едната ръка рамото си. Отново почувства дивите погледи на двамата пред него, помисли си: "Аз не трябва да се предавам на тоя, не и сега". Знаеше че сега е моментът да отмъсти за всичко, което Анна му направи, трябваше да и покаже кой е, а и тоя отворко вече го дразнеше адски много! ТОЙ БЕ ПОЛУЧИЛ ШАНС ДА СЕ ДОКАЖЕ ПРЕД АННА И НЕ ТРЯБВАШЕ ДА СЕ ОСТАВЯ ДА БЪДЕ ПОБЕДЕН! Даниел се изправи и закуцука плахо към двамата, но след това погледът му се проясни и той с бързи крачки отиде до младежа, който Анна бе нарекла Коста и изсипа тежкия си юмрук върху лицето му. Коста се олюля, но макар че успя да запази равновесие Даниел го посрещна със здравия си аперкът! Чу писъкът на Анна и усети слабите ръце върху рамото си. Коста вече бе на земята и се държеше за лицето.
   - Аааааа!!! - извика Даниел и му нанесе страхотен ритник в корема!
   - Аааааа!!! - след това го изрита по главата. Анна скочи върху него, но той я преметна през глава и тя падна до приятеля си!
  Даниел стоеше безмълвно около минута пред гърчещите се от болка Коста и Анна, опитвайки се да си поеме дъх. Когато задиша по-нормално той най сетне успя да  заговори:
   - И, и какво искате от мен?
  Анна бе заплакала, а Коста все още се държеше за главата, като с нищо не показваше че иска да отговори на въпроса. Тогава Даниел замахна с крак към главата на младежа и той се провикна:
   - Нееееееее! - и протегна ръцете си напред за да се предпази.
   - Попитах ви какво искате от мен!
   - Ами ние... ние... - почна да смотолеви Коста - ние заради... заради онова... онова обаждане... там, където...
   - Кво обаждане бе, човек? - попита с насмешка Даниел, макар че се сещаше за какво може да става дума. Те го бяха нападнали заради това, че преди време бе объркал и се бе обадил на Анна. И все пак това бе някаква дреболия, не бе станало нищо съществено. И на тая Анна какъв и е проблема, на каква се правеше?
   - Там, дето обърка номера... преди два месеца... - обади се Анна.
   - Говорите за оня път, който без да искам те бях набрал, така ли?
   - Да! - отвърнаха в един глас падналите на земята.
   - Е тогава вместо една колежка те бях набрал теб! Направих го без да искам и мисля, че ти се извиних!
   - Е да де, така беше - отговори тя.
   - И какво, заради една неволна грешка заслужавам бой, така ли? ТАКА ЛИ БЕ?
   - Ами не, ама... - Коста бе объркан. Сега погледът му бе станал плах и в него се четеше някаква животинска наивност.
   - Казвай бе, ЩО МЕ НАПАДНА?
  Двамата мълчаха и о гледаха тъпо. Даниел се обърна и си тръгна. Той бе победил, той бе направил това което трябва. Но когато направи няколко крачки нещо много тежко го удари по гърба! Усети, че на земята под него пада голям камък! Обърна се и видя Коста, който се бе изправил и го гледаше кръвнишки. Чашата бе преляла! Тоя тъпанар, който не стига че ходеше с гаджето му, не стига че го бе нападнал за дреболия а сега бе хвърлил много тежък камък по него, който можеше да го удари по главата и да го убие!  Даниел се затича яростно към него! Анна, която току-що се бе изправила, прибяга и застана на пътя му, но той отново я отблъсна грубо. Коста тъкмо се бе обърнал, за да избяга от връхлитащия здравеняк, когато бе посрещнат с два здрави юмручни удава по главата. Той преплете краката си и се строполи на земята. Тогава Даниел, който вече бе изпаднал в състояние на делириум, го зарита с всичка сила по главата. Удар след удар поемаше здравия череп на изпадналия в безсъзнание младеж. Даниел бе неудържим, той бе във вихъра на еуфорията и афекта. И все пак някакъв вътрешен глас се намеси, като му каза "стига, може да го убиеш". Даниел спря и след малко седна на земята, като се опитваше да нормализира дишането си и да влезе в реалността!
  Навън вече се бе здрачило и по парка не минаваха никакви хора. Анна плачеше неудържимо, а Коста бе на земята, заел неестествена поза, а от устата, носа и ушите му течеше кръв. Чак сега Даниел се стресна, осъзнавайки какво бе направил. Ами ако го бе убил? О Господи, това не трябваше да става! НЕ ТРЯБВАШЕ!!!
 
  Анна бе притихнала, отдадена на страха и шока, а Даниел гледаше със застинало изражение към проснатото на земята тяло. Кръвта на Коста изтичаше, отнемайки бавно жизнените му функции. Паркът бе доста тих, като единствено тихият звън на щурците огласяше позаспалата околност.
   - Трябва... трябва да се обадя... на... - пръв наруши тишината Даниел, като бръкна в джоба си и извади телефона. Но треперещата му ръка го изпусна и след миг апаратът чукна на асфалта. Даниел се наведе и го взе, след което започна да набира. И изведнъж спря! Дали има смисъл това, което щеше да направи? Коста имаше много малки шансове да оцелее, а дори и това да стане може би щеше да бъде увреден или парализиран. А това означаваше че трябва да се мъкне по съдилища, докато накрая го признаят за виновен! Ами ако съобщи на лекарите, че е намерен мъж в безпомощно състояние? Това също нямаше да е добре, защото ако Коста оздравее ще разкаже всичко, а ако умре, че има разследване на случая, а отпечатъците, които е оставил Даниел са доста! Той гледа известно време към телефона си, но след това го прибра в джоба. Зад него някой се размърда и той видя Анна, трепереща и прежълтяла от голямото количество натрупал се стрес! 
   - М... мър... мъртъв...! - процеди тя, като сочеше към тялото на приятеля си. 
   - Чакай малко, не говори! Чакай, може да не е... о, Господи! Господи! - говореше панически Даниел. Анна изпищя, но Даниел я хвана и я стисна за устните.
   - Не викай, само не викай! - прошепна и той на ухото за да я успокои. Ана спря да вика, но все още не бе на себе си.
   - Ти го уби, копеле мръсно, ти го уби! - занарежда момичето, но якият мъж отново стисна устата и!
  Коста се разтресе от конвулсии, кръвта все още бликаше от устата, носа и ушите на младежа, образувайки огромна гъста червена локва около главата му. Коста бавно се задушаваше и умираше в собствената си агония под безпомощните и смаяни погледи на Даниел и Анна.

  Даниел разсъждаваше как да се отърве от тялото, а Анна плачеше неудържимо, разтърсвана от силни ридания. Според младият мъж най-удачно би било тялото да се хвърли в реката, която течеше на около стотина метра от мястото. Но трябваше по някакъв начин да го завлече до там. Другият вариант бе да изгори трупа, но не трябваше никой да ги вижда докато напускат парка, освен това нямаха никакви горивни материали, с които да предизвикат пожара. Третия вариант бе да се предаде в полицията, признавайки за боя, обаче в този случай щеше да загуби работата, приятелите и няколко години от живота си. Разсъждавайки какъв избор да направи и чудейки се какво да предприеме най-напред отнякъде отекнаха стъпки!  Някой приближаваше към тях! Даниел хвана Анна за ръката и я задърпа:
   - Да се махаме! - и те тръгнаха по пустите и смълчани алеи на парка.

След като съпроводи неадекватната и изпадналата в шок Анна до тях и я помоли да мълчи той се прибра и побърза да си легне, за да не среща въпросителните и досадни погледи на родителите си. Събуди се на другия ден към обяд, бодър и отпочинал, но след миг случилото се от предния ден отново се появи в съзнанието му.
  В следващите дни Даниел се бе променил коренно. В работата беше мълчалив, умислен и потаен, но не пропускаше нито един слух или клюка, която колегите и колежките му разискваха. На въпроса "Защо е така посърнал" той отвръщаше, че просто не се чувства добре. В къщи също бе затворен и необщителен, дразнеше се и от най-малките забележки от стана на родителите си и при всеки удобен момент се усамотяваше в стаята си. Не искаше да вижда никой, най вече Анна, съжаляваше за това което бе сторил, за това, че бе действал инстинктивно, изпитваше голяма вина, че бе отнел човешки живот!
  Но така и не се чу нищо за намерен труп в парка, за разследване на убийство или някакви подобни случаи, въпреки че през деня паркът бе доста оживен! Не тръгнаха никакви слухове за изчезнал младеж, нямаше притеснени и молещи се родители, търсещи своя изгубен син. Не споменаха нищо и за пребит и вкаран в болница младеж! Дори един ден Даниел се разходи до центъра, като се престраши да навлезе в парка, но по усмихнатите погледи на преминаващите си личеше че не бяха чули или видели нищо лошо! Точно тази мистерия го плашеше неимоверно. А на четвъртия ден след убийството Даниел вече се молеше да открият тялото за да се сложи край на неизвестността!
  Даниел бе сам в апартамента, когато на вратата се позвъня! Сърцето му щеше да подскочи в гърдите. Този път родителите му бяха на работа и нямаше кой да отвори вратата. Може пък и да е някой съсед, който щеше да поиска нещо дребно. Даниел пристъпи тихо, отвори вратата и излезе в коридора. След това застана до външната врата и погледна през шпионката! Не се виждаше никой! "Може пък и да е грешка" - помисли си той и понечи да тръгне обратно към стаята си, когато нов звън наруши тишината и го накара да замръзне! Даниел отново погледна през шпионката и отново не видя никой. Хвана дръжката, помисли няколко секунди след което рязко отвори вратата! И едва не припадна от внезапния страх който го връхлетя мълниеносно, виждайки онова, което бе застанало от другата страна на вратата!
  Това бе уродливо, гърчещо и разлагащо се изчадие, което имаше някакъв далечен човешки вид. Бе тъмножълто на цвят, със мръсна и сплъстена коса, а под  устните, носа и ушите му чернееше съсирена кръв! Погледът му бе стръвнишки и в него се четеше неописуема жажда за отмъщение. Съществото бе Коста, но обезумял, изродял добил дяволски и нечовешки вид!
  Косата на Даниел се изправи, а космите му настръхнаха! Той усещаше, че вече не е в състояние да владее тялото и да координира движенията си, можеше да бъде само ням свидетел на това, което щеше да се случи с него.
  Коста държеше нож в дясната си ръка, с който прободе Даниел в гърдите. Кръвта на младия мъж бликна като фонтан, но той не усети болка, а само задух! Скоро всичко пред него почерня, той почувства как отмалялото му тяло се строполи безчувствено на земята и скоро се сля с мрака!

  В първия ден след събитието Анна не можа да излезе от шока. Тя бе като полудяла, непрекъснато плачеше и пищеше. През следващите дни напрежението леко я отпусна, но тя не разказа на родителите какво я бе сполетяло. Баща и бе сигурен, че някой я бе хванал и я бе изнасилил, а майка и си помисли че приятелят и е направил нещо. Анна не искаше да говори с тях, не искаше да говори с никой. Даниел, онзи когото бе напуснала преди много време бе убил приятелят и Коста. Тя лежеше сама в стаята си и анализираше всичко, свързано с Коста, както и с нейния живот. Тя бе напуснала Даниел заради Коста, защото той я бе впечатлил с голямата си упоритост и надъханост, които липсваха в спокойния макар и добре изглеждащ  Даниел, който непрекъснато я търсеше за обяснение. В началото Коста непрекъснато се хвалеше колко е луд, с кого се е бил и кого е побеждавал, макар и на външен вид да бе доста нисък и слаб. Анна се гордееше с него, радваше се че е намерила някой, който да я защитава, но в последствие агресивният и отмъстителен Коста си показа рогата. Той я ревнуваше от най-невинните погледи на минувачите, а ако някой случайно я поздрави той започваше да го обижда и да се заяжда с него, а след това съдираше от бой клетата Анна! Ревността му вземаше връх, побоищата, изнудванията и обидите вече бяха станали ежедневие. Тя бе разбрала колко и липсва Даниел, но той вече не я търсеше за обяснение, а и тя не намираше сили да му се обади. Може би бившият и приятел вече беше намерил щастието което заслужаваше!
  Един ден когато бе на гости у Коста телефонът и кликна. Видя че това е Даниел, но Коста също гледаше в телефона и. "Обади му се да видим какво иска тоя педал! Айде кво чакаш ма кучко, обади се да видим какво ще ти каже!" - крещеше той и Анна набра номера. Отсреща Даниел с деликатен глас и каза, че е объркал номера и след това й затвори. Анна, въпреки че не искаше Даниел да я разпитва когато Коста е до нея все пак не очакваше това от бившия си приятел. Защото в този момент тя имаше нужда да чуе приятния му и ведър глас, да сподели с него живота си. Тя бе неприятно изненадана от това, което и каза бившето и гадже и това не остана незабелязано от страна на сегашното и гадже. Коста я преби от бой, като непрекъснато я обиждаше и ръсеше заплахи срещу нея и срещу Даниел: "Запознай ме с него да му строша тиквата, ма курво! Посочи ми го некой път и ще го пребия като животно, иначе ще те пребивам всеки ден"! След това Коста непрекъснато я тормозеше, мислейки, че Анна все още поддържа връзка с оня. Дори поиска от нея да й покаже къде живее, искаше дори да го проследят и да го пребият. И един ден, когато се разхождаха в парка, Анна го видя! Той я поздрави сдържано и продължи напред. Тогава тя каза на Коста, че точно този човек е Даниел! Може би ако не му бе казала, цялото това гнусно събитие нямаше да се случи! И за всичко бе виновна една телефонна грешка!

  Потънала в дебрите на мълчанието и изолирана от реалността, Анна едва различи писукането на звънеца от множеството шумове в главата си. Надигна глава и се заслуша, надяваше се някой друг да отвори вратата, но скоро установи, че е сама в къщата си. Стана  бавно от леглото си и се запъти към външната врата. Малко преди да я отвори, я обзе необясним страх, някакво вътрешно чувство може би се бе обадило, предупреждавайки я за опасност. Но Анна се престраши и отвори вратата!
  Отвън стоеше Коста, но той имаше безумен и налудничав вид! Кожата му бе потъмняла, а множество рани и кървави следи опасваха мъртвешката му глава!
   - Коста, ти си ж...! - започна Анна, но спря по средата на изречението! Коста я гледаше с пропитите от омраза очи и тръгна към нея. В ръката си държеше нож, по който имаше прясна кръв! Тя чак сега забеляза, че прогнилите му дрехи също бяха изцапани с кръв! Анна изпищя! Шокът и паниката отново парализираха умствената и дейност и тя плувна във вълните на истерията!
  Усети как ножът се забива в тялото й, после се извади и отново се заби! Почувства топлината и стичането на кръвта по тялото! Умопобърканият и приятел яростно пронизваше с острието меката й кожа. Тя умираше, без да съзнава силата на това, което се случваше с нея!