9.04.2007 г., 13:55

Отново с теб

2K 0 1
1 мин за четене

Отново с теб...

 

   Пак бяхме заедно, но този път не като двойка... И въпреки това нищо не беше по-различно от преди. Отново се забавлявахме, отново ти ми показа красотата на живота, отново ме накара да осъзная, че красивото и доброто е навсякъде около нас, само трябва да открием пътя към него. А ти ми го показа - научи ме, че човек трябва да се забавлява където и с когото и да е, научи ме как да го правя, за което съм ти безкрайно благодарен! След всеки ден, прекаран с теб далеч от всичко и всички, само аз и ти в света на щастието, аз научавам по нещо ново, научавам по един безкрайно ценен урок... Този път осъзнах, че мога да те обичам по два начина - като приятелка и като нещо повече... Но, честно казано не знам кой повече ми харесва... А няма ли да е най-добре да те обичам и по двата?! И знаеш ли - бих стигнал до дъното, бих се отказал от живота, бих изгубил всичко, само за да стигна до върха, само за да чувствам, че живея, само за да имам всичко, само и единствено заради теб! Любовта всичко! А тази любов открих в сърцето ти...

   Дните, прекарани с теб винаги са били различни, винаги са били красиви и незабравими, без значение дали си с мен или не... Погледнах живота от красивата му страна - от страната на щастието, от страната на любовта. Заживях в един по-красив свят, в твоя свят. И ми хареса! Влюбих се в него, искам да съм част от него!

   Не знам какво направи с мен. Не осъзнавам как можах да се променя толкова много. Научи ме да живея, да се радвам, научи ме, че животът не е само омраза и това, за което най-много съм ти благодарен - научи ме да обичам истински!

   Това е моята история... Това е историята, написана от теб, една вълшебна и неповторима  приказка, която превърна в реалност. Ти си главният герой, а аз - този, който винаги ще е до теб и винаги ще те обича, без значение по какъв начин...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Насков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...