Отново сама...
И ето ме сама, сама отново вървя, търсеща щастието и любовта, желаеща да те срещне отново и отново... Историята се повтаря, мечтая да дойде някой, с който да погледна смело в бъдещето. Седейки на прозореца, гледайки спящия град, мечтая да вървим заедно по тихите улички - без посока, без причина... радващи се единствено един на друг. Тихият вятър кара листата да шумят, да играят на гоненица върху студената земя - тук-там се мярка сянка на човек - като една бързо отминала мечта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Велинчето Всички права запазени
