14.08.2025 г., 9:44

Отпуск

324 1 2

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

4 мин за четене

      Утрин е. Аз съм на терасата с голяма чаша кафе и очаквам изгрева. Полугол съм, само по боксерки и с малка хавлия на врата. 

Прохладата в този час е невероятна, въздухът свеж и няма никакъв вятър.На изток небето е розово, по него личат кафеникави продълговати облаци, вероятно разнесен дим от пожарите край  с. Славянци. От високия етаж обхващам с поглед огромната котловина. Две звезди или планети, много близко една до друга, доминират преди изгрева. Слънчевите лъчи вече близват най-високите върхове на север, но източната могъща планина все още спира слънцето, макар че в средата на билото й се появява светла корона. Съседката от отсрещния блок също излиза с чаша на балкона. Двамата неформално си правим компания с погледи вместо с думи. Един ястреб се появява, носейки гълъб в ноктите си. Колебае се къде да кацне, но в крайна сметка отлита към старите гробища. Най-сетне слънцето избухва като свръхнова в седловината между два върха. Обещава ясен и може би горещ ден. Гледам за кратко към ярката светлина, докато е малка и преди да ме заслепи. Започва се, най-спокойният час от деня е минал. Камбаната на църквата в съседство, разположена на върха на малък хълм, започва да бие жизнерадостно със съвсем леки призоваващи и тревожни нотки. Време е. Поръчвам такси и се отправям към жп гарата, знаейки, че "всяко пътуване завършва с прегръдки и целувки".

       Пътуването разгръща картата на света пред теб. Гънките се изправят, скрити досега местности излизат наяве. Планини с борови гори, суходолия в подножието им, стърнища, очертани от обрасли синори, съхнещи овощни градини. Малките села са превзети от високи храстовидни дървета. Седалката в купето е удобна, малко е топло, но подухва от отворения прозорец в коридора. Влакът спира на малка гаричка и разбираме, че ще има известен престой. Някои от пътниците слизат на перона да пушат. А в главата ми звучи песента на Преслава: "Целувай колкото и както пожелаеш, умирам с теб да бъда - другото го знаеш..!", след това Coldplay с"Paradise", после "Бийтълс" и "Всичко, от което се нуждаеш, е любов". Сега мисля само за това, за любовта. Лято е и навсякъде виждам хубави непознати жени, облечени ефирно и с форми, които ме побъркват. Броените дни са пред мен -- ще ги живея, както си поискам. Без да ща, в мислите си, се връщам към работата. Пътностроителният сезон е в разгара си, хората и техниката изнемогват. Мнозина напуснаха или буквално избягаха, прогонени от мизерното заплащане, лошите условия на труд, продължителното работно време и пътуванията (считани за лично време) от и до далечни обекти. Хората намаляваха, на портала нямаше никой, а само вятърът търкаляше кълбовидни тръни. Тези, които все пак започваха при нас бяха от изпаднали по-изпаднали, с вид на клошари,някои с психични проблеми и алкохолици. И аз трябваше да ръководя тези хора, всеки ден да реализирам производство, да осигурявам фронт за другите бригади. В годините назад, в началото на всеки сезон, шефовете ни казваха "работете извънредно, ще има пари" -- до 19 ч. на обекта, всяка събота, по празници. Но само в два от най-силните месеци вдигаха със стотина лева заплатите и това беше. И всяка нова година надеждата, че ще се оправят нещата, ще премине кризата, ковида, войната, че ще забогатеят началниците и ще има и за работниците. И накрая хората им заявиха: "Не искаме пари -- искаме си почивката!" Главният ги разбра, както беше влязъл с острите си обувки в горещата лепкава емулсия на пътя Сливен - Ямбол след поредния бунт. Всъщност му казаха "не вярваме на обещанията за пари, затова ще работим само 8 часа, искаме си съботите, неделите и празничните дни!" Да продадеш душата си за пари, джипове или жени, това има обяснение...Но да продадеш душата си и да ти платят с похвали и обещания -- в това има нещо изродско. 

        Пристигам в града. Но влакът отново спира на около километър преди гарата. Колебая се дали да сляза тук и да продължа пеша до близкия квартал, но в този момент потегляме. Слизам на гарата, жегата вече натиска. Взимам си вода и отивам до близкото такси. Вътре до шофьора има някакво момиче. "Качвайте се, това е дъщеря ми..." Докато караме из града разбирам, че момичето е  студентка и ще изкара част от ваканцията тук. Две доста пълни циганки махат. " Къде ще седнеш ма, на коляното ми ли!?"-- вика шофьорът, но все пак се обажда на колегите си: "На еди кое си кръстовище чакат две жени..." Кратко мълчание. Отсреща питат шеговито: "Брачедки ли са.?" Бащата оставя момичето на едно кръстовище, след което продължаваме по една наклонена улица. Слизам пред познатия блок, който преди месец трудно бях открил. Плащам таксито, а шофьорът казва "дано ти е лека ръката".

        Звъня и след малко тя слиза. Качваме се до малкия апартамент. Събличаме се. Тялото й е съвършено -- слабо, изпънато, с дълги крака, големи стегнати гърди, кожа бяла като мляко и толкова нежна и фина, дълга руса коса, а сините й очи са топли, усмихнати! Тя е сбъдната мечта и много повече, защото никога не съм си и мечтал да бъда с такова момиче. Започвам да я целувам навсякъде: шията, гърдите, стегнатия корем, краката и за дълго се спирам между тях. Усещам как целувките ми я възбуждат, а аз си представям, че се целуваме в устата, ръцете ми я галят нагоре към гърдите и раменете. После правим 69, дълго и страстно, тя е отгоре, а ръцете ми са обхванали дупето й. Завъртяхме се и тя ми каза "Ела върху мен!" Няма какво да искам повече от живота! В отпуск съм.

 

                                                                                                                               8. август 2025 г.

                                                                                                                               гр. Сливен                    

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лъчезар Цонев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...