Аз съм дърво. Най-обикновено, просто и нисичко дърво. Е, не чак толкова нисък, като онези храстчета и тревички от които съм заобиколен и, които се огъват от най-лекия полъх вятъра. То все пак и аз често съм се огъвал под натиска на стихиите. До скоро не знаех какво дърво съм. По едно време много исках да съм бор. Голям и достолепен. Да пея докато вятъра милва зелените ми иглички. Да слушам влюбени спрели се на пикник под мен. Да се радвам на гъдела от катеричките. Обаче не съм!
Какво дърво съм открих съвсем на скоро. Разбрах го, едва след като бях отровен. Аз всъщност не съм вековно дърво, но не съм и някакъв си прост бук. За годините в които навъртявах пръстените си в стеблото минах и аз през какво ли не. Веднъж една колония мравки ме тормозеше цяла година. Случвало се е и червеи да ме ядат и то от онези гадните, черните, които не ви оставят да спите и ви карат да си мислите, че всичко е изгубено. От тях се отървах благодарение на няколко птички. Би трябвало да съм им благодарен за то ...