22.04.2025 г., 10:51

Отровата, наречена любов

335 1 0
1 мин за четене

Почвам да усещам как в мен започва да тече отрова. Отрова, която не мога да избегна, дори да искам. Отрова, която се разлива в цялото ми тяло, която сладко започва да ме превръща в нещо друго — по-хубаво от това, което съм, но различно, непознато отдавна за мен. Нещо, което влиза по-надълбоко и по-навътре в мен. Не ми оставя покой, дори за малко. Не ми дава да живея без нея, не ми дава спокойствие в мислите. Дори не мога да съм цял без нея. Мисля я постоянно. Искам я винаги. Искам да тече в мен, искам да ме убие, да ме хване и да не ме пусне.

Отказва ме от старите отрови. Иска да е само тя. Намира място в целия хаос и влиза. Влиза и го оправя, нарежда целия пъзел. Картинката се избистря, става ясно накъде бият нещата. Става ясно какво прави тя с мен. Започва да взима всичко лошо и го превръща в нещо прекрасно. Всичките страхове и мисли се изпаряват пред нейния господар.

Това е любимата ми отрова — отрова, която с удоволствие бих оставил да ме вземе целия. Всички биха си казали, че е пиенето. Но не! Любов е. Най-красивата и променяща човека отрова.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Андрей Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...