Отровата, наречена любов

Почвам да усещам как в мен започва да тече отрова. Отрова, която не мога да избегна, дори да искам. Отрова, която се разлива в цялото ми тяло, която сладко започва да ме превръща в нещо друго — по-хубаво от това, което съм, но различно, непознато отдавна за мен. Нещо, което влиза по-надълбоко и по-навътре в мен. Не ми оставя покой, дори за малко. Не ми дава да живея без нея, не ми дава спокойствие в мислите. Дори не мога да съм цял без нея. Мисля я постоянно. Искам я винаги. Искам да тече в мен, искам да ме убие, да ме хване и да не ме пусне.

Отказва ме от старите отрови. Иска да е само тя. Намира място в целия хаос и влиза. Влиза и го оправя, нарежда целия пъзел. Картинката се избистря, става ясно накъде бият нещата. Става ясно какво прави тя с мен. Започва да взима всичко лошо и го превръща в нещо прекрасно. Всичките страхове и мисли се изпаряват пред нейния господар.

Това е любимата ми отрова — отрова, която с удоволствие бих оставил да ме вземе целия. Всички биха си казали, че е пиенето. Но не! Любов е. Най-красивата и променяща човека отрова.