Колко ли любов един човек би могъл да побере в себе си? Труден въпрос е за мен това... е, поне знам един отговор, и той е, че съм влюбена до полуда в едно момче. Къде съм крила тези чувства досега?! Той е единственият, който разтуптява и спира сърцето ми! Днес замина доста далеч. Дали си мисли за мен, защото аз не съм спирала и за миг! Малко остана, знам... ще мога да го докосна, целуна, прегърна, да му кажа "обичам те", но все пак ми е трудно. Да, аз определено съм безумно влюбена в него. Последните му думи днес бяха: "отивам да спя, мило... обичам те!" Ах, как бих искала да вляза като героиня в твоя, а ти в моя сън, за да не ми се налага да чакам осем дена и цели осем нощи... за да бъдем точни, аз бих нарекла този период "вечен"... В същия миг, щом кажа "обичам те", страхът мигновено се намесва, без да пита, какво нахалство! Дали ме обичаш, а дали ме лъжеш? А дали да не приключвам, май много стана, а? Ехх, а как да приключа, като думите обикалят в главата ми и не ме оставят и за миг сама... А онази мелодийка, помниш ли я, с думи, каращи сърцето ми да трепти, гласът - да притихва, а очите да отронват сълзи, които се стичат по бузите ми... нооо, момент, това са сълзите на щастието, знай!
Колко увлекателно, пиша, пишааа... а нищо не казвам!
Е, Ники, това е за теб, не мога да си представя живота си без теб, (нещо просто не се вписва)...
Оп... думите май-май свършиха, а? Та и филмът, гледам, свършил е...