Иван се бе подпрял на перилото на моста и мрачно се взираше в мътната, буйна реката отдолу. Тя бе широка и много дълбока. Колко труд бе хвърлено да построят моста, за да свърже брега отвъд с малкото парче земя, където бе построено селото му. Той се замисли за сетен път - за какво им е било да построят големия, зелен мост точно на това място на реката? Селото отзад беше заградено от висока скала, този път през моста водеше към задънен край. На кого му беше за това село? Сто къщи най-много и място за няколко ниви. Добре, че хората от селото бяха занаятчий и произвеждаха продукти, които се търсеха в града. Идваха търговци - винаги рано пролетта и късно есента, когато валеше и реката ставаше мътна. Вещи се обменяха и търговците бързо, бързо се изнасяха, все едно селяните щяха да им видят сметката. Иван ги разбираше - неговите познати не бяха много приятелски настроени към чужденците, въобще към нищо чуждо. Те обичаха селото и смятаха, че чуждото, без което не можеха да минат е заплаха за т ...