Виждали ли сте падаща звезда? Красиво, но и тъжно. Мислите да си пожелаете нещо хубаво, недейте, няма смисъл, тази звезда не е щастлива, не носи щастие, късмет и радост, ще донесе само мъка, празнота и самота. Както вече казах - не е щастлива звезда, това е поредният самотник, влюбил се в луната, изведнъж разбрал макар и знаейки го отдавна, че луната никога няма да се влюби в него. Да, в него, самотника без бъдеще. Тази звезда е красива може би, защото душата на погубилия се в любов към луната е красива, но може би е зрителна измама. Луната ли, тя е далеч от този нещастник, тя дори не забелязва неговите "маловажни" терзания. Луната не е виновна че свети, не е виновна, че този, същият самотник я обича. А той с какво е виновен, може би с това, че търси нейната светлина, търси нейния поглед, а какво намери. Този мой познайник пропътува пътя, отвисоко падайки на земята не веднъж, но този последен негов полет е най-болезнен. Ха, луната, тя не вижда малката агонизираща сега звезда,не, не я вижда -друго съзвездие свети по-ярко от бавно изгарящата нещастна звездица, политаща по своя път надолу, потапяща се в океан от тъга. Аз ли? Аз съм свидетел на всичко това. Да, видях, видях този нещастник, видях и нея. Видях, по-добре е да забравя. Усетих неговия ритъм, неговото пулсиращо сърце, всеки път, когато се сетеше за нея. Винаги чувах този тътен, като че ли от стадо големи животни, когато той мечтаеше осъзнавайки, че е напразно. Луната ще го забрави, та нали той е поредният самозалъгал се идиот, излъгал сам себе си, че може да е нещо повече от отломка от някогашна ярка, може би по-ярка от всички други звезди, защото я обичаше и беше заслепен от блясък. Да, блясък, отражението на луната, по-ярко от всички малки звездици, пръснати по небето, за него нямаше нещо по-безценно. Аз, сами се досещате кой съм в тази история, историята на моя мизерен живот. Спомнете си  първото изречение... боли! Макар тази малка звезда и неописуемата луна да са от един и същи свят, ги делят светлинни години, на брой точно, колкото сълзи ще се отронят от сърцето на звездичката...