6.04.2008 г., 11:21  

Падаща звезда

1.5K 0 1
1 мин за четене

Виждали ли сте падаща звезда? Красиво, но и тъжно. Мислите да си пожелаете нещо хубаво, недейте, няма смисъл, тази звезда не е щастлива, не носи щастие, късмет и радост, ще донесе само мъка, празнота и самота. Както вече казах - не е щастлива звезда, това е поредният самотник, влюбил се в луната, изведнъж разбрал макар и знаейки го отдавна, че луната никога няма да се влюби в него. Да, в него, самотника без бъдеще. Тази звезда е красива може би, защото душата на погубилия се в любов към луната е красива, но може би е зрителна измама. Луната ли, тя е далеч от този нещастник, тя дори не забелязва неговите "маловажни" терзания. Луната не е виновна че свети, не е виновна, че този, същият самотник я обича. А той с какво е виновен, може би с това, че търси нейната светлина, търси нейния поглед, а какво намери. Този мой познайник пропътува пътя, отвисоко падайки на земята не веднъж, но този последен негов полет е най-болезнен. Ха, луната, тя не вижда малката агонизираща сега звезда,не, не я вижда -друго съзвездие свети по-ярко от бавно изгарящата нещастна звездица, политаща по своя път надолу, потапяща се в океан от тъга. Аз ли? Аз съм свидетел на всичко това. Да, видях, видях този нещастник, видях и нея. Видях, по-добре е да забравя. Усетих неговия ритъм, неговото пулсиращо сърце, всеки път, когато се сетеше за нея. Винаги чувах този тътен, като че ли от стадо големи животни, когато той мечтаеше осъзнавайки, че е напразно. Луната ще го забрави, та нали той е поредният самозалъгал се идиот, излъгал сам себе си, че може да е нещо повече от отломка от някогашна ярка, може би по-ярка от всички други звезди, защото я обичаше и беше заслепен от блясък. Да, блясък, отражението на луната, по-ярко от всички малки звездици, пръснати по небето, за него нямаше нещо по-безценно. Аз, сами се досещате кой съм в тази история, историята на моя мизерен живот. Спомнете си  първото изречение... боли! Макар тази малка звезда и неописуемата луна да са от един и същи свят, ги делят светлинни години, на брой точно, колкото сълзи ще се отронят от сърцето на звездичката...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...