Apr 6, 2008, 11:21 AM  

Падаща звезда

1.5K 0 1
1 min reading

Виждали ли сте падаща звезда? Красиво, но и тъжно. Мислите да си пожелаете нещо хубаво, недейте, няма смисъл, тази звезда не е щастлива, не носи щастие, късмет и радост, ще донесе само мъка, празнота и самота. Както вече казах - не е щастлива звезда, това е поредният самотник, влюбил се в луната, изведнъж разбрал макар и знаейки го отдавна, че луната никога няма да се влюби в него. Да, в него, самотника без бъдеще. Тази звезда е красива може би, защото душата на погубилия се в любов към луната е красива, но може би е зрителна измама. Луната ли, тя е далеч от този нещастник, тя дори не забелязва неговите "маловажни" терзания. Луната не е виновна че свети, не е виновна, че този, същият самотник я обича. А той с какво е виновен, може би с това, че търси нейната светлина, търси нейния поглед, а какво намери. Този мой познайник пропътува пътя, отвисоко падайки на земята не веднъж, но този последен негов полет е най-болезнен. Ха, луната, тя не вижда малката агонизираща сега звезда,не, не я вижда -друго съзвездие свети по-ярко от бавно изгарящата нещастна звездица, политаща по своя път надолу, потапяща се в океан от тъга. Аз ли? Аз съм свидетел на всичко това. Да, видях, видях този нещастник, видях и нея. Видях, по-добре е да забравя. Усетих неговия ритъм, неговото пулсиращо сърце, всеки път, когато се сетеше за нея. Винаги чувах този тътен, като че ли от стадо големи животни, когато той мечтаеше осъзнавайки, че е напразно. Луната ще го забрави, та нали той е поредният самозалъгал се идиот, излъгал сам себе си, че може да е нещо повече от отломка от някогашна ярка, може би по-ярка от всички други звезди, защото я обичаше и беше заслепен от блясък. Да, блясък, отражението на луната, по-ярко от всички малки звездици, пръснати по небето, за него нямаше нещо по-безценно. Аз, сами се досещате кой съм в тази история, историята на моя мизерен живот. Спомнете си  първото изречение... боли! Макар тази малка звезда и неописуемата луна да са от един и същи свят, ги делят светлинни години, на брой точно, колкото сълзи ще се отронят от сърцето на звездичката...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Петров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...