Пак...

Див огън премина през мен и устните ми пожелаха мед, стичащ се по дъбова кора...

Исках, прегърнала дървото, да прокарвам език по грапавата твърдост на дъба...

Исках, обкрачила ствола, да погаля с ходила топлата повърхност на кората...

Допрях лице до жадната си длан и като животинче се погалих...

Извивах главица като бездомно дете и с косите си шепнех за тиха споделеност на страстта...

Поисках мляко да завали и да пия от листата, постлали с омайващ  мирис на гора килим...

По кожата ми стана лепкаво и сладко...

Пръстите ми нежно масажираха плътта и тя закрещя, закопня за сластта на мечата прегръдка - за греха...

Сок къпинов между ходилата и пръстта усетих и в куртизанка пожелах да се превърна на мига...

Пожелах си рикша с впрегнат йезуит в нея...

Пожелах си кръчма и наргиле, въздишащо до мен...

Пожелах си алчна едрогърдеста жена да кряска диво и да движи едри крака между масите, пълни с пияни мъже...

Пожелах си плувнал в лой плешивец мустакат, стоящ зад бара...

Пожелах си да съм там и да бъда малка фея на фона на тази смрад... Пожелах си да пея...

За: Утрото, гледащо с нощни очи почти студената пепел в огнището и живия единствен въглен там...

За: Похотта в десетките очи на дивите животни тук, запасани с ками и точещи лиги, желаещи десерт, и мен...

Хххаааахххх! Звън на чаши и разливащо се вино... Хххаааааххх! Силен грим и размазано червило по силно мъжко рамо...

Ххххааааахххх! Заголено бедро и жартиер в червено и лила... Хххаааахх! Цвете на врата и устни занемели, издадени напред в очакване на силния език - покоряващ ги със свойта груба, безпардонна сласт...

Една жена в безтегловност, блъсната и подпряна на стената...

Ботуш...  Разтворени меки и топли бедра...

Фуста, заметната нагоре и корсет, развързан с уста - настръхнали зърна...  Разпиляна коса.

Зъбите оставят диря по ръцете мъжки и вените ехидно подсмихващи се, силно притръпват в конвулсивен бяг...

 Кръвта е бясна...

 И хрипти мъжът...

Пот се стича по гърба, стегнат в дъга...

Опитвам се да задържа мокри пръсти в напрегнатите мишци, но ръцете ми биват приковани към стената с един замах на искащата мъжка длан, която, стиснала фините ми китки до болка, сякаш казваше: Остани! Завинаги остани! Ти, моя сладка жена!

Тласък и пак цветна дъга...

Тласък и мъгла...

Сподавен стон и вик, идващ от недрата на самотната ми женска същност...

След това прегръдка нежна и отпуснати поли, познали пак страстта на своята стопанка...

Пак... Тук... Сега...

Сподавен поглед и сълза, изминала пътя с лекота от лицето до гръдта, все още топла и пазеща сластта... Една сълза, търкулнала се леко върху топлото зърно, настръхнало и искащо целувките гальовни...

Перлен блясък, пак дъга...

Силната мъжка ръка, галеща бедрото и обхващаща здраво цялостта му... Двете полукълба на задника, потръпнали под меката женска ръка и мъжествеността, готова отново да покори тази жадна жена...

Ххххааааххххх и пак, и пак...

Див огън преминава през мен и устните ми пожелаха грозде и ябълков сладкиш...

Пожелах си да съм птица без крила, за да мога да остана завинаги прикована в обятията на мъжа, целуващ с обич чакащите от години длани...

Хххаааахх - тази секси жена! Караща ме да линея от любов!!!!!

Ххххаааххх, разкрепостеност на духа и свита в своята консервативност малка и нежна душа...

Нощ е, а очите имат поглед буден...

Кръчма е... Смрад...

И аз...

Сама на масата на живота си, казвам си наздраве със Самотата. стояща срещу мен и пожелала си за сетен път Сърцето ми, което свито в ъгъла до чантата с червило трепери в студ, разголено и светло... Едно Сърце - едно дете все още...

Прехвърлям крак връз крак и наргилето вдишвам...

На сцената певица...

Пея за силата на любовта и на смъртта...

За силата на чувствата и на кръвта...

Една жена - на сцената своя, стояща зад завесата тежка...

http://vbox7.com/play:4ab2f718