*** Пандора е малка луна от 2154г, където е сниман филма Аватар през 2009 г.

Както винаги менюто пак се състои от три блюда 

Стартер _ Син балон заделките за днешната манджа.

      Този път ще повъртим на шиш читателя … ама малко и с уважение … щот половината от времето и ние самите сме такива. Този обект има дуална структура –

Физическата страна (Ф) - поддържа се чрез хапване, пийване, сън и малко леки физически упражнения

Духовната страна (Д) – приемане на емоции, мислене за някакво мислене и изпускане на емоции в окръжаващото пространство

      Характерно е, че тази дуалност се проявява неочаквано във всеки един момент, както и са взаимосвързани – пример – Когато той поема емоции за (Д) – било учебник, книга, кино или каквото и да е, дори и някой ядно нещо да му пили на главата, тогава (Ф) се намесва, устата пресъхва и жадува за питие, и едновременно предизвиква треперене на ръцете, инстинктивно по навик да търсят някакъв джънк за гризкане + чаша … тъй де – трябва да се поема нещо, па после ще му мисли (Д).

Постулат 1 – Моментното състояние на обекта е винаги непредсказуемо и неконтролируемо … и като следствие всеки ваш опит да му въздействате с (Д) или (Ф) интервенции обикновено има съмнителен ефект

      Читателят е стадно животно и се подчинява на всички закони на хаоса. Е, от мързел всяка нощ да си покрива колчетата с палмови листа, той се е напънал и започнал да измисля къщи, улици, паркове, коли … и колкото и да е напреднал в дизайна на околната среда, все пак си остава вироглев единак, подлагащ на съмнение всичко – пример – архитект прави и осъществява проект на малко градче … всичко си е на мястото … готово е и пускат тълпата … когато се оказва, че индивидите от хаоса не се съобразяват с архитектурния замисъл и са изпотъпкали тревата между блоковете по непредвидими траектории … (където впоследствие се слагат и алеите)

Постулат 2 – Читателят е вироглаво, доста неосъзнато същество, трудно управляемо, със собствено мислене … и колкото и да се стараеш да го вкараш в правилния път, се оказва, че той знае правилния, а ти си кривнал нанякъде

      И пак история от строителния бизнес – има немного известно правило, че при проектирането на дълги стълби, задължително е на всеки петнадесет стъпала (примерно) да се направи малка площадка. Здравият смисъл – ако случайно се затъркаляте надолу да има място, където да се спрете … алтернативно – ако се изкачвате, тези площадки представляват място за почивка, предотвратявайки инфаркт. Да не говориме за психологическия аспект да си поставяте обозрими цели … една след друга. Тук изключително често се насилвам да чета безкрайни диалози от по минимум две страници … или други подобни текстове, които са като река – като нищо не можеш да се удавиш в тях. Съвсем друго е да има някакви малки островчета, защото – пример – баш по средата си разливаш кафето, екстрено трябва да оправиш бъркотията и след това – като се върнеш най – вероятно е да започнеш четенето от самото начало. Връх на сладоледа тук беше един текст, който беше общо над 1100 страници и в началото пишеше, че се чете за четири часа и половина … естествено без никакви репери … След първите две страници каталясах и веднага ми дойде идеята да лепна на екрана самозалепващо се листче, за да мога да осмисля какво точно съм прочел и евентуално от къде да продължа четенето.

      Тук бих привел няколко задължителни прийома за авторите, с които ще дадете възможност на читателя да се върне за малко в реалността … или да го смутите или да го изкарате от дрямка … или негласно да му кажете, че разказът ви е остросюжетен, така ще продължава до края и галантно да му предложите да прескочи спокойно да края, без да изпитва странното чувство, че ще пропусне нещо.

Постулат 3 – На всеки (няколко реда) поставяйте места за почивка ... например

... Празен ред  >>      (                                                                                                               )

... Или нахилена мумуна – 🙂

... Залагайте тук – таме нишанчета – Ей сега ако ви попитам какво е това ‚Постулат 1‘ – веднага ще ми отговорите

... Или нещо съвсем извън контекста – например ... ‚Ай , ай , май че ще вали‘ – повишава тонуса, разсмива читателя, който великодушно прощава на автора за тъпотиите, които е надробил тук

... Или, ако писанинката ви е много огромна – за да събудите драстично читателя, може да използвате прийома на един мой колега, който в дипломната си работа от над 100 страници беше отделил една специална, започвайки с текста … ‚Знам, че никой няма да чете тези диплома, та тук ще ви разкажа за птичките, пчеличките и … след което страницата беше запълнена от пасторална горска сцена през пролетта.‘

Розовият балон

      И малко празни размисли върху собствения ми читателски опит …

      Естествено при такива словесни реки се развива методът на Диагоналното четене – първите няколко думи дават адекватна класификация на текста, който още не сте прочели. Ако започва с ‚Имало едно време …‘ … после изборно на посоки ще намерите думи като … ‚царства‘ … ‚принцеси‘ … и естествено прескачате на края, където ще намерите … ‚и те се целунали и заживели щастливо‘ … ако ще и в изложенията да има действащи извънземни или рокери в пустинята. Ако започва с ‚Китно планинско село‘, ще намерите опорни думи, като ‚юнак‘ , ‚увиснали мустаци‘ , ‚мома гизделива‘ … директно ще водят към последните редчета с многобройните потомци … Ако започва с ... лято , слънце , море, опушена стая … добре де, вариантите са многобройни …

      За това и за целите на всичко написано и прочетено дотук,

аз се поставям в ролята на Диагонален читател – и чета изборно от НАЧАЛОТО до ТУК

… Още в началото авторът заявява, че ще върти читателите си на шиш !!! Ай стига бе, намерил се кой … аз такива автори ги дъвча за закуска

…  Духовна и Физическа страна - ??????

… взаимосвързани – Аз съм си цял и свързан и като всички нормални хора поемам духовна храна само на пълен корем … е, може и без нея, когато вече е заместена от чудесно червено вино от лозе, растнало на южен склон върху песъчлива почва от преди 1968

... Постулат 1 – Глупости, аз съм си здраво със себе си и външни не ми трябват … е, ако се разказваше как чевръстите моми са нагазили дълбоко в огромната каца с грозде и с боси крака …

… Постулат 3 – диагонално четене … що за щуротия, аз обикновено съм като Пикасо и сега се сетих – к‘ъв е този Аватар ? … Аз бех в 2154г – такива животни не видях никъде

… (*) прочетете предишните епизоди - що за щуротия … ако ще казваш нещо – кажи го ! Няма 5 , а след това 4 !

… тоя е ненормален – иска освен да ме върти на шиш, да ме търкаля по стълби и да ме инфарктросва

… Добре, че има десерт – и моята е такава   

… Аааа , чакай – к‘ъв беше този Постулат 2 .. ??? … Ами – ДА ! Аз съм вироглаво, доста неосъзнато същество, трудно управляемо, със собствено мислене … и колкото и да се стараят да ме вкарат в кошарата … не‘ам нерви … шопете знаят по рождение всичко!

---😎---

      Прозата е трудна работа. Не стига, че имаш страхотна история в главата си, ами и трябва доста да се потрудиш докато я начаткаш във вид, удобен за четене от широката публика.

      Тукашната писанинка е изтипосана по каноните на добрия начин за писане … според мене. Няма екшън, няма романтика, няма нещо, което ще те разтресе из основи и след това няколко дни ще ходиш като новороден сомнамбул, изучаващ и осмислящ света отново през призмата на новото познание. Има само … и аз не знам, надявам се да има … нещо … недъвкано до сега в сферата на есетата.

      Всъщност това не е панацея за добър начин на писане. Спомням си, първото мое произведение 'Всеки има такава стая' (https://otkrovenia.com/bg/proza/vseki-ima-takava-staya-1) завършваше с упътването … ‚

В това дълго изречение са пропуснати всички препинателни знаци а именно:

(.,!@#$%^&*()_<>||) ,като читателят има право да ги сложи където му харесва‘

      Но имаше такъв коментар: … ‚това дълго едноразказно изречение което никъде не те спъва и въпреки това отваря скоби в мозъка за да поставиш мислите към които те подтикна хареса ми а и е по удобно за писане!‘ … Благодаря Миночка

---😎---

Десерт Жената ме оглежда дълго и внимателно, виждам как ме пъха в нейната си 100D многомерна координатна система, добавя елементи от дългосрочната си памет, грижливо наглася всичките ми ширини, дължини и ръбчета … и накрая заключава

От теб ракийката, от мен салатката …

-------------------------------------------------------------------

(*) прочетете предишните епизоди