Панелни неволи
В събота 10.30 часа сутринта в просъница слушам женски викове..
- Тии, до сега ми спиш,..мързеланко, пияницо мръсен,.. ставай, колко работа имаш за вършене...
Подскочих, сънено разтърках очи,... ама чакай, та аз съм на 43 и не съм женен,..живея сам..в потвърждение чувам гласът на съседа '' Добре де, добре,.. ставам, стига си кудкудякала...''
Разбудих се окончателно , ставам и отивам в тоалетната,.. сепнах се
- Ох, къде ли ми са чорапитее.., тука бяха някъдее - изчурулика гласът на съседката от ляво
- Ами , нали снощи ги подложи в сутиена си,.. виж там ..- подсказва другият съсед
Отварям прозореца на спалнята да влезе чист въздух и изведнъж буув спирачки и газ на празен ход.
Погледнах, млада госпожица паркира нов Мерцедес, слиза величествено от колата и слага табела на предното стъкло '' НЕ, НЕ ПОЗНАХТЕ ЗА КОЛАТА,.. ВЗЕХ КРЕДИТ ''...
Дотътрих се до кухнята да си направя ободряващо кафе , ама нещо ужасно миризливо се носи по въздуха откъм балконската врата...
- Кой с тази воня разваля въздуха по това време..- се провикнах през отворената врата
- Ааа, ние.. готвим фондьо..- откликва съседката отдолу
- Пардон,.. бон апетит..- отговорих учтиво...
Е, приятен уикенд си пожелах...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Petar stoyanov Всички права запазени
със скарата
