12.07.2008 г., 10:35

Парад на суетата

1.1K 0 1
1 мин за четене

Пак сме аз и ти, този вечен парад на суетата. Слънчевите лъчи преминават през прозореца, пречупени през призма и сякаш изписват малка дъга над смутените ни лица. Красив пролетен ден, птичките пеят над току-що раззеленилите се дървета. Отново седим един срещу друг, както си казахме - за последно. Цигареният дим бавно се извива на струйки и фино се усуква около червената роза, сложена в шише от минерална вода. Какво ми казваш с нея? "Върви си!" или "Остани!"? За пореден път ме отблъскваш, а сякаш ме молиш да остана, за пореден път играем тази игра. И пак ще направим същия избор. Последното нещо, което мога да направя е да те погледна в очите. Потъвайки в синьо-зеления океан на неизразените си желания. Очи горящи от чувства, неизпепелима страст, обич, ненавист и малко насмешка, дори. Молещи ме за приют на бездомната ти душа,  изгубена в дълбините на сърцето ми, крещяща за любов, раздираща въздуха с неземен писък и поглъщаща го в своето мълчание. Докосваш ме по ръката и сякаш ме вадиш от дълбините, бавно, лека по лека, връщайки ме към реалността. Направих своя избор. Тръгваме, а аз случайно бутам кибрита, който си забравил до недокоснатото си, вече студено кафе. С прекъсващ химикал е написан телефонен номер... Каква изненада...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...