18.10.2011 г., 11:53 ч.

Паралелни вселени - 01x02 

  Проза » Фантастика и фентъзи
893 0 0
10 мин за четене

ПАРАЛЕЛНИ ВСЕЛЕНИ - част 1, том 1


Том 1 -  Десетте измерения

 

 

 

 

                          Глава II

                          Контакт

 

Необятните снежни полета създаваха усещане за самота и отчужденост. Студеният сибирски вятър демонстрираше своето господство над света, а планината Алтай бе неговата непристъпна крепост, която всяваше страхопочитание през това време от годината. Проклети облаци, проклет вятър, проклето време. Дяволска работа – гърми, святка, а нищо!? Проклета зима! Проклета магистрала! Бог да благослови водката! Но не онзи монголски боклук, който се среща под път и над път по тези места, а истинската сибирска водка, която ти става най-добър приятел още след първата глътка. Проклета магистрала! И тези кратки срокове! Кой изобщо ги определяше? Някой дебел императорски чиновник, който си стоеше на топло в Кремъл, пиеше си московска водка, забавляваше се с хубави московчанки и само разписваше разни хартийки. Ах, колко е хубаво да си императорски чиновник! И да си вземеш отпуск, да отидеш в Испания на почивка, да пиеш коктейли… Абе рай!

Олег беше типичен руснак – среден на ръст, с рошава русолява коса, сини любопитни очи и зачервено от изпития алкохол лице. Патриотизмът му се изразяваше единствено към родната водка и родните жени. Винаги твърдеше, че от рускините по-хубави няма, макар през целия си живот да не бе пътувал никъде. Но виж – на тема алкохол бе експерт. Познаваше няколко търговеца, които пътуваха из Европа и Азия и му носеха екзотични (според него самия) алкохолни напитки. Опитал бе от френските и испански вина, от чешката и баварска бира, от българската ракия, от шотландското уиски; но над всичко си бе любимата руска водчица, която топлеше в студените нощи по-добре от женски бедра. Всички знаеха, че той обичаше да пие повече от обикновено. А това според руските стандарти означаваше до фаза, в която количеството кръв и количеството алкохол в организма се изравняваха. С други думи – абсолютен алкаш. В надпиването бе главен претендент за световната титла, но за негово нещастие не съществуваше такъв шампионат – поне не официално. Винаги твърдеше, че само извънземно може да пие повече от него… и то при условие, че имаше повече от две гърла.

Олег Козлов – всички го познаваха и всички го обичаха. Въпреки, че се опитваше да спаси света от алкохолизъм като изпиеше всичкия алкохол, той бе добър човек. Душица. През целия си живот бе удрял човек само веднъж. Беше заради жена - неговата. Винаги веселеше хората (докато беше в състояние да говори), черпеше (когато имаше възможност) и работеше здраво (проклета магистрала!!). Вече цяла година се сдухваше на този железен път, който трябваше да свърже стара Европа със загадъчна Азия. Парите го устройваха, но работата сякаш отказваше да се свърши.

Олег и тази вечер бе в местния бардак, в който се събираше алкохолния елит на Новониколаевск. Тази вечер темите (както всяка друга) бяха кримската война, Османската империя, фалшивата монголска водка, момичетата от столицата, транссибирската магистрала и император Николай II (не задължително в този ред).

- Момчета – извика провлачено Олег Козлов, - Бог да ви благослови всичките! Всички ви уважавам по-равно, защото знам, че и вие ме уважавате.

Разнесоха се подсвирквания, викове и ръкопляскания. Главния претендент за световната титла бавно и несигурно се изправи и на зиг-заг се отправи към изхода. Дори и сибирският вятър, който се сблъска със злоба в лицето му, не успя да подейства като изтрезвител. Майка му стара и равновесие! Ах, защо земята не се въртеше по-бавно?! Ох, къде сега пък бе скапаната квартира? От утре ще се пие по-малко! Какво? Да не дава Господ отново такива мисли!

- Извинявай, моето момче! – измънка Козлов на човека, в който се блъсна. – Ще прощаваш, ама проклетият алкохол на мен не можа да ми прости.

Непознатият (поне такъв се струваше на Олег) мълчеше няколко секунди и отговори на чист, книжовен руски език:

- Грешката е моя, простете!

Столичанин! Дразнещо-възпитан столичанин! Какъв друг можеше да бъде? Сигурно е дошъл да види как върви работата? Ами нека си гледа! А ако иска и той самия да ходи да си троши ръцете в тоя студ!

- От Москва ли си, друже? – реши да полюбезничи Козлов.

- Моля?

Този май наистина е много сдухан! Или е ял нещо, което не трябва. Всички знаем какви щуротии се внасят от Индия и Китай.

- От столицата ли си, питам! – подвикна по-ясно Олег. От студения вятър поизтрезня малко.

Дразнещо-възпитаният господин отново мълчеше. Абе този май наистина е ял нещо! Алкохолът не действаше така на хората.

- Не - най-накрая реши да отговори непознатият. - От далече съм.

- Друже, тя и Москва не е много близо! - изсмя се Олег. - Май нещо не си много в час. Е, това и за мен важи, но ти наистина си изперкал.

- Моето име е Кхон Рад - представи се непознатият и постави лявата си длан върху рамото на Козлов.

- Олег Козлов! - възтържествува Олег. - Тук всички ме познават.

Странният тип се почувства неловко и дръпна ръката си от рамото на тази видна личност.

- Какво те води в Новониколаевск, драги ми Конрад? - продължи да нахалства Олег.

- Кхон Рад - поправи го събеседникът му.

- Ее… аз какво казах? Конрад! Британец си нали? Или Американец? Все тая! Много добре знаеш руски, мой човек! Майка ти сигурна е рускиня. Сигурен съм, че е така. От рускините по-хубави няма да намериш никъде. Слушай мен! Аз ги разбирам тея работи.

- Какъв е социалният ви статус, господин Козлов?

- Какъв е… какво? - Олег започна да скляпа учудено. - Слушайте ме внимателно, господин Конрад. Аз съм прост човек. На всичкото отгоре съм пиян като мотика. Ако имате някакви високо-интелектуални питания, обърнете се към губернатора, който утре има приемен ден.

Козлов едва се държеше на краката си. Той не би стоял и секунда повече на това място, в това време, в това състояние. Размътеното му съзнание и дезориентиран мозък не успя да проумее какво се случваше в действителност с него. Но едва ли и ако беше в пълна кондиция щеше да види, да усети, да почувства конспирацията. Непознатият беше чужденец. Не от Британия, не от Америка и не от този свят. Докато разговаряше с него, в тялото му се просмукваше чужд организъм, който анализираше. Анализираше структурата на клетките, ДНК информацията, настоящите и хипотетични възможности на организма, паметта и всичко, което го интересуваше; поправяше някои генетични грешки и абсорбираше малко по малко консумираното количество етанол. След това изпращаше по телепатичен път цялата информация до другия симбион, който живееше в организма на доктор Кхон алт Рад и я разшифроваше в съзнанието на своя приемник.

- Ще имаме много работа - помисли си докторът. - Ситуацията е много по-сложна, отколкото ми изглеждаше вчера.

- Получи се още едно усложнение - отвърна ноара. - Симбиозата с този бозайник за повече от десет свръх малки  периода е невъзможна.

- Как така? - учуди се пришълецът. - Нали каза, че можеш да се свържеш с всеки един организъм!?

- Да, на Домът. Но тук не успявам да се синхронизирам с биологичния вид. Ако ноара остане в него за повече от десет СМП, ще умрат и двамата.

- Добре, нека излезе веднага!

- Уф, отвратителна работа! - прокашля се Олег Козлов. - От този студ съвсем изтрезнях. Но пък си спомних къде е квартирата.  Беше ми приятно, друже. Бог да те пази.

- Бог?! - учуди се доктор Рад.

- Свръхестествено същество, създател на света им, на тях самите,                 върховен повелител - отвърна ноара. - Не съществува.

- Има ли институция, която изучава този феномен?

- Според паметта на г-н Козлов, институцията се нарича „църква“, а учението „религия“.

- Съществува ли Бог?

- Според него или според мен?

- Според него!

- Да. Роден е преди хиляда и деветстотин „години“ във „Витлеем“.

- Години?

- Годината е пълният период на въртене на планетата около звездата. Приблизително равна на един голям период.

- Щом Бог им е създал света и той е роден преди хиляда и деветстотин ГП, значи цивилизацията им не е много стара.

- Недостатъчно информация. Олег Козлов не е от най-интелигентните представители на расата си.

- Ще проуча този въпрос! Институцията „църква“ може да изиграе огромна роля в мисията ни.

- Не забравяй, че ти си просто лекар! - напомни му ноара. - Това е работа на Ваг алт Нет и екипа му. Забрави ли за провала си на приемния изпит в прогресорския университет?

- Прогресор Нет ще бъде натоварен с други задачи. А докато вие сте в нашия организъм, аз няма да имам кой знае каква работа.

- В краен случай трябва да се съгласуваш на Висшия съвет. Защото и Палачите нямат „кой знае каква работа“.

- Можем да минем и без знанието на Бен алт Етор.

- Нали си даваш сметка, че ако ни сбарат, ще екзекутират и мен?

- Няма да ни сбарат. Освен ако не решиш да изпратиш информация на Лейдестарна.

- На предател ли ти изгледам?

- Времето на предателите вече настъпи. Наближава моментът, в който всеки ще разкрие истинската си самоличност.

- Козлов правилно си е помислил за теб!

- Какво си е помислил Козлов??!

 

Олег вече отдавна се беше оттеглил от мястото на срещата си с тайнствения „Конрад“. Откачена работа! Сякаш въобще не беше близнал алкохол днес. Това означаваше ли, че вече може да пие двойно повече? Звучи добре.

Той се изтърси от снега, преди да влезе в разхвърляната си квартира, пъхна ключа, вратата изскърца…  Я? Я! Колко добре се виждало в мрака! Ама че откачени неща се случват. Съвсем побъркани.

Олег беше уморен за каквито и да е разсъждения. Той само заключи вратата, събу си ботушите и с дрехите си легна в топлото легло. Откачена работа!!

© Антон Городецки Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??