posh` (Таня Атанасова)
267 5344
26.01.2008 г., 9:16 ч.

Парченце от пъзела на вечността 

  Проза » Разкази
924 0 10
1 мин за четене
Полунощ. Една самотна пейка в парка, от онези, за влюбените. Имаше издълбани сърчица със инициали в тях и имена, много имена. Повечето от тях, може би, живеят вече само на пейката... Но това е без значение. За влюбените на пейката светът свършваше в очите на другия. Момичето с големи, черни като на сърна очи и блестяща на лунната светлина гарванова коса галеше косите на момчето, което беше положило глава на скута и. Беше наистина приказно, тази нощ беше със синя луна... Такава красота. Тогава тя си помисли...
- Миличко, ако хванеш златната рибка ,какво би си пожелал?
- Да съм с теб завинаги!!! Обичам те!
Тя за момент трепна... Дали трябваше да сподели мислите си с него? Рано ли беше? Не можеше да си представи реакция от него за това, което беше в главата и. Досега всичко му споделяше... И се реши...
- Не използвай думата "завинаги"... Мисля, че няма вечни неща. Макар че и аз те обичам толкова много, ми се струва, че не бих могла така наивно да вярвам във вечността...
Той не реагира... Когато изведнъж...
- КАКВО, ПО ДЯВОЛИТЕ, ГОВОРИШ?! Аз те искам, искам те завигаги! И ако и ти не изпитваш същото, значи не си достатъчно влюбена в мен. Слушай... Ако е така, то да сложим край още сега!
И при тези си думи той се изправи и извърна глава... Какъв мъж е, щом позволява на емоциите си да се стичат на вадички по лицето... Осолен от думи и уплаха, той продължи:
- Е?
И я погледна с измъчено изражение на лицето.
- Аз...
Горещите му сълзи, блеснали на светлината на уличната лампа, малко по малко топяха леда вътре в нея...
- Ако има нещо вечно на Земята, нека това да бъде любовта ни!
И звездите им завидяха на близостта...

© Таня Атанасова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво!
  • За влюбените на пейката светът свършваше в очите на другия.

    !!!Толкова истинско...
  • Докосваш!! Изтръпнах от усетената емоция. Наистина много добро!
  • Велик човеек е онзи, който обича и е обичан със същата всеотдайност!
  • Ееее край!Тука вече останах без думи,размечтах се и аз за моя принц,видях и аз тази синя луна.ахх толкова нежно,толкова красиво!И аз ти завиждам пък(добронамерено естествено)!Бъди щастлива!
  • Много е хубаво!Любовта е една нежна приказка за двама!
  • Страхотно е!! Докато го четях в главата ми изникваха картини на случката. Добра си и в писането на разкази. Очаквам следващия, с нетърпение! Целувки от мен.
  • Нвероятно красиво. Развълнува ме нежно! Браво!!!

    А по отношение на мъжките сълзи, ако имаш желание погледни това:
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=91274
  • С пожелание за една Любов завинаги в живота ти!
  • Нека има обич и споделеност в живота ти,мила!Заслужаваш го!Истинска е творбата ти!Прегръщам те!
Предложения
: ??:??