10.05.2008 г., 23:20

Пастирът

962 0 2
2 мин за четене

ПАСТИРЪТ

Изкарвайки всеки ден стадото на паша, не забелязвал хълмите и тревите, небето и дърветата, както и гърбовете на самите овце. Правел го от години и така естествено както и дишал, затова нямал представа и от времето, което делял на светло и тъмно. Грижел се за себе си дотолкова, доколкото гладът и жаждата му подсказвали какво да прави. Всички дни били денят, както всички нощи били нощта, засищал стомаха си и го облекчавал само, когато имал нужда от това. Поставял на гърба си кожа, ако му е студено и я махал, ако му е топло.

Една нощ сънувал или видял наяве ангел, или просто човек в бяло, който му казал много неразбираеми неща, едно от които, че някой си Господ му бил приготвил място в рая, който също бил място, но не тук, наблизо. Спал неспокойно и на сутринта си спомнил всичко това. Изкарал стадото на един от близките хълмове, седнал под сянката на голям орех и се замислил как ще остави животните сами и как така някой, когото не познава, ще дойде да го отведе оттук. Свъсил вежди пастирът и решил да не се съгласява.

Вечерта си легнал върху козяка, но не могъл да заспи. Въртял се цялата нощ и сърцето му се изпълвало със смут и гняв. Това му се случвало за пръв път и призори навлязъл в близката гора, избрал си здрав клон за тояга, откършил го и седнал пред колибата да го окастри - щял да се защитава с него. После изкарал стадото, но за всеки случай взел и пръта със себе си. Този ден никой не дошъл и пастирът го скрил зад ниската порта.

Минали дни, месеци и години и така никой не се появил. Сигурно ме е забравил, мислел си понякога. Продължавал да изкарва стадото на паша и онази случка все повече избледнявала в паметта му, докато изчезнала напълно.

В един от последните дни на лятото група планинари го видели да лежи под сянката на онзи орех и го поздравили, но той не отговорил и, мислейки, че е заспал дълбоко, продължили нагоре, заобикаляйки стадото. Били щастливи, смеели се и се възхищавали на това райско място.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Делов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • С малко казваш толкова много...
  • толкова истинско...показателно мъдро...много красиво написано...
    все някога белият Ангел те пренася...на другото място...
    много ми хареса...много.

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...