ПАСТИРЪТ
Изкарвайки всеки ден стадото на паша, не забелязвал хълмите и тревите, небето и дърветата, както и гърбовете на самите овце. Правел го от години и така естествено както и дишал, затова нямал представа и от времето, което делял на светло и тъмно. Грижел се за себе си дотолкова, доколкото гладът и жаждата му подсказвали какво да прави. Всички дни били денят, както всички нощи били нощта, засищал стомаха си и го облекчавал само, когато имал нужда от това. Поставял на гърба си кожа, ако му е студено и я махал, ако му е топло.
Една нощ сънувал или видял наяве ангел, или просто човек в бяло, който му казал много неразбираеми неща, едно от които, че някой си Господ му бил приготвил място в рая, който също бил място, но не тук, наблизо. Спал неспокойно и на сутринта си спомнил всичко това. Изкарал стадото на един от близките хълмове, седнал под сянката на голям орех и се замислил как ще остави животните сами и как така някой, когото не познава, ще дойде да го отведе оттук. Свъсил вежд ...