ПАЗАРНА ДЕМОКРАЦИЯ

Хареса ябълките, изложени на най-крайния щанд на пазара. Не бяха от най-едрите, но пък цената беше добра. Изглеждаха здрави.

- Ще си купя от вашите ябълки – съобщи той на продавача.

- Яж по ябълка на ден и ще забравиш за доктора, казват англичаните! – провикна се ведро ябълкарят и подхвърли във въздуха един от плодовете. – Не ябълка, а чудо! Колко ще искаш?

- Един килограм, ако може.

- Може, как да не може. Но утре пак ще дойдеш, а ябълките я са тук, я са ги изкупили всичките. Такъв плод не остана дълго непродаден.

- Откъде са?

- Ябълките ли ме питаш откъде са? Не съм ги питал още, да ти кажа право. Но при тая цена, то не бива да задаваш много въпроси.

Ябълките наистина изглеждаха добре.

- Добре, дай ми два килограма. Може ли да си ги избера?

- Не, в никакъв случай. То тука да не продаваме булки, та да ги избираш. Демокрация трябва, човече, де-мо-кра-ци-я! Всеки има право да получи най-доброто, защо си мислиш, че само ти заслужаваш, а? За всеки трябва да има и от най-доброто, и от по-лошото, па и малко скапано да влезе в мрежата, не е хич за изхвърляне... Панимаеш?

- Ами аз скапани ябълки не виждам тука.

- Че как ще видиш? Нали ти казах, тия плодове цена нямат.

Подбра му от ябълките, които стояха в щайги зад щанда, върна му торбата пълна, той плати и си тръгна.

Вкъщи реши да сложи ябълките в една купа, хем да хващат окото, хем за удобство. Намери една почти здрава, с кръгла лепенка, изобразяваща веселяк с мустаци. Останалите ябълки бяха полуизгнили, а две от тях – напълно скапани. Беше му се паднала по-калпавата част от демокрацията. Тези плодове наистина нямаха цена.