Пази Боже, от ревнив съпруг и красив зъболекар
Когато си записвах в поликлиниката домашен лекар по избор, отидох при най-стария, защото смятах, че ще е и най-добрият. Само че не съм стъпвала при него, защото съм здрава. Виж, със зъбите съм много зле и все вися пред зъболекарския кабинет. Зъболекарката ни обаче не е домашна, а участъкова. И вечно е пълно с народ. Понеже съм с две малки деца, си записвам час след 17 ч., че да може мъжът ми да ги гледа. Той обаче е много ревнив. И един път дойде с мен да провери къде ходя. Зъболекарката, жена пред пенсия, го покани да влезе с мен. Щом обаче забръмча с машинката, моето съкровище моментално се изнесе.
Много ни беше добра участъковата зъболекарка, но взеха, че я пенсионираха. Назначиха един красив младок, който пък се оказа и кадърен. Луд наплив стана за него, едвам се вреждах вече. Запиша се за 17 ч., влизам след два два часа. Мъжът ми пак започна: „Къде се мотаеш толкова, откачам с тези деца!" Той откачал, а аз - не, като че са само мои. Да взема да му намеря някои по-добри освен, ама ха! „Трябва да си оправя зъбите, не мога да зарежа всичко, потрай още малко." - казвах всеки път.
Един ден обаче се притесних здравата. Минаваше вече 7 вечерта, а аз още висях пред зъболекарския кабинет. И хоп - ето ти го мъжа ми! В това време излезе младокът и каза: „Никой да не чака повече, ще взема само да оправя госпожата и приключвам." И се обърна към мен: „Хайде да ходим в шести кабинет, защото моята машинка се повреди. Взел съм ключа от колежката, че зная колко работа ще имаме."
Сега спешно си търся зъболекарка ( задължително жена!) За недовършената пломба и да не е пред пенсия, че току-виж я сменили с някое младо зъболекарче. Тогава като нищо ще ми се наложи да отида и при ортопед...
© Светлана Лажова Всички права запазени