"Пазителят" - Част 3

“Водното конче” , умело пилотирано от Айзак, се издигна стремглаво, право нагоре, през отворения таван на хангара , на тайния бункер. Щом обаче излезе отвъд  стените на подземното убежище , внезапно се раздруса силно и политна леко в ляво, ударено от бурен вятър и силна въздушна струя. Пазителят реагира моментално и овладя летателния апарат , като го върна в стабилна позиция. Времето отвън беше много лошо, страшна виелица и вероятно много ниски температури.

-- Лейла, включи всички помощни системи за стабилизация! Времето е ужасно тази нощ... - рече веднага пилотът на своя изкуствен интелект.

-- Всички стабилизатори включени! - отвърна топлият, компютърен, женски глас. - Ветровете са необичайно силни , а температурата е минус двадесет и шест градуса по целзий! Съветвам максимална скорост на летене , не повече от двеста и петдесет километра в час , докато не се подобрят климатичните условия! Вкарвам координатите на мястото на нападението над конвоя от Келпард в бордовия компютър! Можем да потеглим веднага щом си готов! Време на полета , с максимална, безопасна  скорост от двеста километра в час - два часа , четиридесет и три минути! Успешен полет , Айзак!

Пазителят се огледа кратко през дебелото , защитно стъкло на пилотската кабина, докато покривът на хангара се затваряше под него. Бункерът се намираше високо в снежна планинска верига с остри, скални върхове . На много места имаше обширни пространства, по които растяха гигантски , иглолистни дървета, целите покрити в сняг и лед. Силните въздушни течения навяваха преспи и пръскаха големи парцали и снежинки, а в небето , черно като катран, светеха безчет ярки звезди и голяма ясна луна. Въпреки , че природата бе сурова и страховита  по тези места, мъжът винаги оценяше нейната невероятна красота при поглед от високо, особено след няколко месечния си престой и изолация в сигурността на своя бункер. 

-- Добре ,Лейла! - каза пазителят на изкуствения интелект, все още захласнато гледащ навън през защитното стъкло на пилотската кабина. - Потегляме! - и наклони напред двете ръчки за управление. “Водното конче” се понесе напред със съвсем тихо жужене, идващо от двигателите в задната си част и започна да набира скорост и височина. 

След петнадесет минутен полет , Айзак погледна пак таблото за управление на малката совалка , което светеше цялото в ярко синьо. Видя че се движи със скорост между двеста и двеста и седем километра в час, на височина от хиляда тридесет и четири метра и всички параметри на летателния апарат бяха с отлични показатели. “Водното конче ” от време на време подрусваше леко при някой по-силен порив на вятъра , но всичко друго бе нормално. 

-- Оставям всичко в твои ръце , Лейла! - рече пазителят и пусна ръчките за управление. - Ще летя на автопилот за известно време!

-- Тъй вярно! - отвърна женският, компютърен глас. - Наслади се на гледката или ако искаш поспи , Айзак! Зная , че ще ти е приятно! Аз поемам управлението засега и ще се погрижа за всичко ! Имаме още около два часа на летене до локацията !

-- Добре! - отвърна мъжът, отпусна се назад в седалката и се загледа навън.

В момента летяха някъде високо  над широка, замръзнала река и следваха нейния път на запад. На сравнително силната светлина от ярката, бледо-жълта луна се виждаше интересната природа под малкия , летателен кораб .  Около двете страни на реката , разстоянието между които бе около стотина метра , имаше гъсти, иглолистни  гори , потънали в сняг и лед , както и на места огромни скали и камънаци. Скоро стигнаха до огромно езеро , отново цялото в лед , в което реката се вливаше. Минаха още двадесет километра и пейзажът се промени , като навлязоха в обширна , равна , бяла пустош.  Айзак усети как започва да се унася и клепачите му натежаха от еднообразието на новата територия, над която летяха.

-- Събуди ме щом наближим , Лейла! Ще дремна за кратко! - каза пазителят и извърна очи от страничния прозорец на “водното конче”  , като се загледа нагоре в звездите през стъкления таван на пилотската кабина.

-- Разбрано ! - рече компютърната му спътница. - Ще те известя щом приближим ! 

Изминаха още може би две-три минути и Айзак заспа .

- Айзак! Събуди се Айзак! - чу мъжът в говорителите на шлема на защитния си костюм и усети леки вибрации в седалката на която се бе разположил удобно. - Събуди се Айзак! Почти пристигнахме! Време е да поемеш управлението пак! 

-- Мммммм... ! - простена тихо пазителят. - Добре... добре, Лейла! -  отвори очи и поизправи позата си. После хвана ръчките за управление и погледна къде се намират на един от екраните на контролното табло пред себе си. Бяха на тридесетина километра от желаната дестинация и трябваше вече да се фокусира и да внимава много как води летателния си кораб.  Айзак намали скоростта си на полет до сто и двадесет километра и започна лека-полека да се снижава , докато не достигна височина на около петстотин метра от земята. Щом наближи на десет километра от локацията на нападнатия конвой, пазителят забави още скоростта си и включи “стелт” режима на совалката , както и няколко системи които щяха да го предпазят от еветнуално засичане от уреди за сигурност и наблюдение. Това доста съкращаваше заряда в батериите на “водното конче ” , но бе абсолютно необходимо , защото на радара в него вече започнаха да излизат движещи се обекти : вероятно хора от пехотата на Леан, както и няколко превозни средства, на мястото на инцидента. Пилотът достигна на километър и половина от крайната дестинация и спря совалката , като тя остана напълно неподвижна и невидима във въздуха. От тук вече и с просто око виждаше големия , широк, главен път , както и множеството от по-големите превозни средства , които бяха събрани на него.

-- Лейла, искам да огледам добре какво става при останките от конвоя! - рече Айзак на изкуствения интелект. - Включи камерата  за  далечно наблюдение и ми дай картината от нея на главния екран на таблото за управление!

-- Разбрано! Зареждам картината на екран едно! - отвърна тя и на средно големия монитор се появи ясен образ на случващото се на мястото на инцидента.

Айзак хвана с няколко пръста един малък джойстик, на пулта пред себе си и започна да движи уреда за далечно виждане, за да проучи всичко в детайл. Мъжът видя разбитите товарни коли от конвоя, осем на брой, като пет от тях стояха още на главния път , а три бяха качени на големи платформи за пренос на тежка техника , за да бъдат премахнати или преместени. Виждаше се още и малката армия , която ги охраняваше. Доста войници от Леан , може би около четиридесет, в стандартните за тях бойни костюми и бластерни оръжия, бяха разположени на постове насред мястото , а няколко групи   патрулираха и обикаляха района. Имаше два големи бронетранспортьора , с по четири, масивни колела от всяка страна и с по няколко картечници , разположени на различни места по тях , както и големи лазерни оръдия по куполите в горната им част. Явно едната машина се ползваше на контролна зала и пункт за управление на цялата операция , защото пред нейния широк ,заден люк за достъп вътре, имаше двама тежко бронирани и въоръжени войника стоящи на пост , без да помръдват. Айзак засече и наблюдателен дрон , който също патрулираше мястото и обхождаше района , следейки ситуацията от високо с много си камери и уреди следящи за движение и сигнали, както и био параметри.

Пазителят съставяше план за действие в главата си , докато още гледаше охраняваната позиция на екрана на малката си совалка. Мъжът реши първо да се опита да проникне незабелязано в мястото , за да стигне до някоя от петте разрушени коли , които още не бяха натоварени на платформи. Щеше да види дали ще може да хакне охранителните камери на техните покриви и да извлече записи от нападението от там. Това бе доста малко вероятно , защото хората на генерал Аргес най-вероятно са се погрижили добре да ги заличат напълно. Струваше си обаче да опита, а ако първата част от планът му не сработеше идваше по-сложната и опасна втора стъпка - да влезе в охранявания бронетранспортьор , който ползваха за команден център и да проникне в системите там. Видеата които искаше , със сигурност бяха на бордовия компютър на бронираната машина, а можеше да се докопа и до още полезна информация и други следи или улики. За тази цел обаче, трябваше  да отстрани тихо и незабележимо стражите отпред , както и  хората вътре в транспортното средство. Мисията криеше доста рискове и всичко можеше да се обърка много неприятно, при едно грешно решение или негова стъпка, но друг избор нямаше. Айзак искаше на всяка цена да се добере до записите и да разплете това странно нападение . Негов дълг беше и мъжът реши да действа бързо и уверено , без да губи повече излишно време.

-- Лейла, сложи лазерни маркери на всички войници от пехотата, които са на пост и които патрулират! Направи същото и с дрона! Искам да знам къде са те през цялото време , щом вляза в мястото на инцидента! - заповяда пазителят. На “водното конче” имаше уред, който можеше да облъчи със слаб радиационен сигнал желани от пилота обекти и да ги маркира  , за да бъде следено тяхното движение и местоположение за интервал от няколко часа. 

-- Разбрано! - отвърна изкуствения интелект , като след тридесет секундна  пауза продължи. - Готово! Обектите са маркирани! Ще можеш да ги виждаш на картата на мястото в бойния си костюм , както и на визьора на шлема си през цялото време на мисията! Искаш ли да добавя и маршрута на патрулите , както и най-добрите , евентуални места , където да може да се прикриваш най-безопасно?

-- Да Лейла, направи го! Мисля, че ще е полезно! - рече пазителят , след което хвана ръчките за управление и бавно поведе летателния си апарат към планините в близост , все още напълно невидим и незасечен от никого.

Мъжът си хареса едно място, между две високи скали , на почти два километра от охраняваните позиции, в които щеше да проникне. После приземи внимателно “водното конче” там , отвори предпазния люк на кабината му за управление и излезе бързо на снега отвън, който бе натрупал почти към педя, твърд  и заледен. Отиде в задната част на малкия кораб и отвори товарното му отделение , за да вземе отвътре шокова  , електрическа палка , както и оптиката на голямата бластерна карабина , която да ползва като силен бинокъл , ако му потрябваше. Веднага след това се обърна и бързо започна да се придвижва към мястото на инцидента.

Айзак доближи позициите на войниците от Леан и легнал , скрит зад няколко скални зъбера огледа за последно с бинокъла си всичко , което се случваше долу на главния път. След минута приклекна в готовност и включи стелт режима на своя костюм , като се запромъква напред невидим. Камуфлажната система, с която се криеше, имаше лимит от почти две минути, след което пазителят трябваше да я спре и да й даде време да се презареди , за да може да я включи пак. Поради тази причина мъжът се насочи към няколко товарни контейнера в близост до разбитите коли от конвоя , като по пътя до там се размина безшумно с един патрул. Те изобщо не го усетиха или забелязаха , въпреки че мина на няколко метра от тях. На визьора на своя шлем Айзак виждаше позицията на всички охранители на пост и в патрул , като бледи, червени точки , което му позволяваше да ги избягва сравнително лесно. Вече зад високите контейнери , пазителят се мушна между два от тях и спря невидимостта на бойния си костюм , за да и даде време да се презареди. Това отне около минута , след което воинът отново започна да се прокрадва сред мястото на инцидента, като мина тихо край двама войника стоящи на пост край товарните коли. Достигнал доста лесно до първата си цел, Айзак доближи до полу-разрушените превозни средства и се покатери на тавана на първото, където се намираше неговата охранителна камера. Издърпа от ръкавицата на бойния си костюм тънък кабел и го свърза с уреда за наблюдение , след което се обърна към изкуствения си интелект шепнешком:

-- Лейла, опитай да хакнеш паметта на камерата ! Да видим дали ще успеем да се сдобием с някой запис!

-- Тъй вярно! - отвърна топлият, женски глас и последва едноминутна  пауза. После Лейла продължи. - Платката с памет на охранителната камера е премахната , а другите системи са изпържени и унищожени! Съжалявам, Айзак ! Добре са покрили записите! Няма да можем да ги вземем от тук! Сигурна съм , че и с другите коли е направено същото! Ще трябва да пробваш в контролния пункт , в бронираната кола! 

-- По дяволите! - изруга тихо Айзак. Работата се усложняваше доста , както се бе надявал да не става. - Добре! Ще проникна в бронетранспортьора ! 

Мъжът слезе  на снега, съвсем безшумно и отново огледа постовете и патрулите на картата на мястото на инцидента. Напълно невидим , пазителят продължи напред към охраняваната машина , от където  се контролираше и наблюдаваше цялата операция, на малката войска от Леан.  Достигна до един хидравличен кран, в близост до бронетранспортьора и двамата негови охранители, и отново се прикри, за да даде време на костюма си да презареди своя стелт режим, приклекнал ниско , гледащ към двамата тежко въоръжени мъже. След минута стана пак невидим и се стрелна светкавично напред с шоковата палка в ръка и ги нападна.

Айзак направи три големи скока  и удари силно със шоковото си оръжие единия охранител в шлема на защитния му костюм. Той се строполи веднага на земята в несвяст , а другият войник , в шок и изненада вдигна своята картечница и понечи да стреля мигновено. Пазителят обаче бе много по-бърз и с изненадата на своя страна. Невидимият воин изблъска с ръка оръжието му на страни , включи с един пръст шоковата палка на пълна мощност , допря я до нагръдника на бойния костюм на своя враг и натисна спусъка й. Охранителят получи огромна доза електричество и започна да потръпва и да се гърчи. Още преди войникът да е паднал на земята, Айзак натисна бутона на бронетранспортьора, за да отвори вратата в неговата задна част. Преградата се вдигна светкавично и пазителят видя вътре един мъж, в боен костюм , но със свален шлем , който следеше мониторите и камерите за наблюдение.   Той се извърна да види какво става , но Айзак реагира мигновено , преди той да е казал и гък и натисна друг бутон на палката си. От нейната предна страна политна метална част,  силно заредена с електричество  , която удари последния мъж от Леан в лицето и той отново потръпващ и гърчещ се , падна със стола си на земята. След като бе обезвредил всички , пазителят се насочи веднага към контролното табло на бронетранспортьора и отново използва специалния кабел на костюма си, за да се свърже със системата там  и да я хакне. Имаше много малко време и веднага рече на изкуствения интелект:

-- Лейла, бързо свали всичко, което можеш! Поеми контрол над “кончето” и ми осигури малко време , за да успея да се измъкна незабелязано! Хайде давай , преди да са се усетили! 

-- Да, Айзък! Свалям видеата в момента ! Ще отнеме малко под три минути! Ще използвам една ракета въздух-земя, за да ги разсея за известно време! “Водното конче” вече лети към теб! - отвърна Лейла и мъжът видя на визьора на шлема си че тя е започнала да сваля данните от главния компютър на контролния пункт  , както и таймерът до завършването на операцията. 

Няколко мига след като свалянето на данните от охранителните камери завърши, Айзак чу силна експлозия отвън. Сега бе момента да се възползва от диверсията на Лейла , която управляваше малката совалка и явно бе взривила нещо в близост. Видя сигналите на войниците от Леан, които се отправяха бързо към най-далечния от него край на охраняваните си позиции. Пазителят включи невидимостта си и излезе пак навън , като прескочи телата на двамата охранители , който още не бяха дошли в съзнание. 

Докато се промъкваше бързо по своя път обратно към мястото, където Лейла щеше да приземи совалката му , изкуствения интелект се свърза с него отново:

-- Айзак, в момента гледам видео записите от нападението! Не съм виждала подобно нещо никога! Трябва да ги прегледаш незабавно , щом можеш! Мисля, че имаме много сериозен проблем!