Лудост. И кръв. И насилие. Болка. Искам още. Ноктите ми да се забиват в плътта ти. Черно. И огнено. Задъхано. Мощно. Свалям ти ризата, бъркам в ума ти. Не искам. Не мога. Не трябва. И все пак правя го. Хапя, дера, изпивам и все търся. Гърло. Бледа кожа. Тъмни очи. Нека се слеем. Нека е кожа под кожа. Червено. И черно отново. Очите ми - замъглени. Твоите вече ги няма. Пръсти и устни. И дишащи тежко гърди. Мирише на пушек. И е толкова вкусно. Изяждам. Поглъщам. Моля за още. Стискам, не пускам. Живея от теб. Давиш се бавно във мъничка локва. А аз си припявам наред. Изяден. Опечен от любовта ми. Боли те и викаш. Гласът ти замира. Никой не чува, ще те намерят орлите. В мъничка локва обагрена в кръв. Пускам те. Тръгвам си. Бавно, полека. Не бива да издам нито звук. Пръстите ми - посинели, но душата е лека. Оставих от теб и за гладните песове. Нека и те си направят мъничък пир. От всичко във тебе взех само сърцето. Прибрах го в буркан пълен със спирт. Държа го наблизо. Съзерцавам го вечер. То ...