Семейният автомобил бе подреден и подготвен за път. Цвети пренесе в него цялата изрядност на която бе способна, даде няколко последни наставления на своите хора и в ранната утрин потеглиха към Калотина. Ако всичко беше наред, трябваше да пристигнат на контролно пропусквателния пункт след около два ча́са. В колата тихо звучеше приятна музика, Цвети бе видимо доволна, всичко вървеше по план. Пристигайки успешно на границата, семейството леко се озадачи от дългата колона автомобили с най-разнообразни регистрации:
– Какво става тук, да не би да раздават социални помощи, какви са всички тези коли...!!!
Доброто настроение на Цвети моментално се изпари, беше ясно, че тук няма мърдане няколко часа, наблюдаваха колоната а също така и хората които бяха наизлезли отвън и на висок глас разговаряха помежду си, сякаш се познават от сто години. Чуваше се всякаква друга реч, но не и българска. Цвети продължи да негодува:
– Защо ми трябваше да приемам тази покана, вместо да си стоя вкъщи мирно и тихо, ...