Едва проходила, утринта вече подсказваше за горещ летен ден! Обедните часове се превръщаха в тягостна жега, улиците опустяваха, сякаш бе обявено бедствено положение. 
Дойде времето на отпуските, а Цвети и Мишо още не бяха планували своите. В един момент Цвети категорично реши, че не ѝ се ходи никъде: 
– И без друго вече сме обиколили всички възможни кътчета на България, нека си останем вкъщи!
Мишо беше кротък човек, въпреки, че от един мъж понякога се очаква да удари с юмрук по масата и да каже тежката си дума, но той просто се усмихваше и тихо се съгласяваше със своята Цвети:
„Добре, Цветенце, както кажеш...’’
Четиринадесет годишната им дъщеря, Райна, визуално приличаше досущ на майка си, но характерът ѝ изцяло се препокриваше с този на баща ѝ. 
Малко преди Райна да се роди, всички семейни приятели на Мишо и Цвети започнаха да ги подготвят за родителството с думите:
– Сега ще видите вие какво е да си имаш бебе! Край на спокойният живот! – а после се заливаха от смях.
Но бебето се оказа малко по-различно от останалите, освен в периода на ко́ликите, тя спеше почти непробудно през нощта. Дните също бяха спокойни и Мишо често констатираше на глас:
– Било трудно да се гледа бебе! Глупости на търкалета! 
После гушваше малката Райна, а тя го даряваше с най-сладката бебешка усмивка.
Макар и пораснала, Райна продължаваше да бъде кротка, усмихната и всеотдайна дъщеря, а Мишо понякога изпадаше в недоумение, дали някога ще разбере какво е това да имаш дете вкъщи.

Втората отпускарска утрин вървеше спокойно, семейството на Мишо се бе събрало в малката, но уютна кухня, където усилено работеше климатикът. Закусваха и почти не разговаряха, само Цвети от време на време тихичко се възмущаваше:
– Как е възможно да е толкова горещо още от сутринта! -
Не след дълго телефонът ѝ иззвъня а тя най-после се усмихна доволно след като установи, че това е стара нейна приятелка, която се бе омъжила за сърбин и от пет години живееше в Белград:

– О, да, разбира се, че можем да дойдем, ние и двамата с Мишето сме в отпуск, той много ще се зарадва като му кажа!
Мишо погледна към жена си с почуда, какво ли щеше да го зарадва толкова много!
Разговорът между двете приятелки приключи и Цвети с възторг заяви:
– Имам да стягам багаж, утре сутринта много рано потегляме за Белград! – целуна Мишо по челото и излезе от кухнята а той все още недоумяваше какво точно се случва. Райна, чието присъствие бе почти незабележимо, погледна баща си с присъщата за нея усмивка и продължи да чете някаква своя книга докато съвсем спокойно и без да бърза за никъде, похапваше.

/ следва /