30.08.2011 г., 22:01 ч.

Песента… 

  Проза » Други
532 0 5
2 мин за четене

Една миниатюра, която бих прикрепил с удоволствие към "Тиквичките"... Просто е част от този разказ.
Така го чувствам.
Ще се радвам , ако усетите това, което искам да кажа...
Б.



Усещането ù се появява някак без да искаш.

Усет, който е твърде трудно да се опише с думи, колкото и добре да си мислиш, че ги владееш.

Изниква като една нота, като един прост и като че ли леко протяжен звук в гърдите… Иди, че кажи, че не идва от Сърцето!

Той напира да излезе!

А огънят…

И очите на всички над него!

Поглед само и…Тръгва!!!

Излиза, защото иска! Защото е необходима… И защото е Онова, което свързва всички в едно – мисъл, чувство, възприятие… Едно звучене, една вибрация, един Свят, един Космос!

Как звучи?!

Всякак!

Може да е нестройно… Но винаги, абсолютно винаги е от Извора!

Онзи Извор - Великият, домът и убежището на Бога - сърцето човешко!

И Неговата крепост!

 

Б. Калинов

29. 08. 2011г.

Пловдив

© Борис Калинов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??