Песента…
Една миниатюра, която бих прикрепил с удоволствие към "Тиквичките"... Просто е част от този разказ.
Така го чувствам.
Ще се радвам , ако усетите това, което искам да кажа...
Б.
Усещането ù се появява някак без да искаш.
Усет, който е твърде трудно да се опише с думи, колкото и добре да си мислиш, че ги владееш.
Изниква като една нота, като един прост и като че ли леко протяжен звук в гърдите… Иди, че кажи, че не идва от Сърцето!
Той напира да излезе!
А огънят…
И очите на всички над него!
Поглед само и…Тръгва!!!
Излиза, защото иска! Защото е необходима… И защото е Онова, което свързва всички в едно – мисъл, чувство, възприятие… Едно звучене, една вибрация, един Свят, един Космос!
Как звучи?!
Всякак!
Може да е нестройно… Но винаги, абсолютно винаги е от Извора!
Онзи Извор - Великият, домът и убежището на Бога - сърцето човешко!
И Неговата крепост!
Б. Калинов
29. 08. 2011г.
Пловдив
© Борис Калинов All rights reserved.
