Песента на щурчетата
Сърцето несвободно от любов е храм.
Джамия или черква, разлика не знам.
Записания в книгата: любов, блаженства
освободен от рая и от ада там.
Есента е невероятен сезон... Всичко е толкова красиво, листата на дърветата са обагрени във всевъзможни цветове. Всеки един от тях е белязан от пламъка на последните слънчеви лъчи. Дърветата се преобличат в златно и пурпурно, предвкусват тръпката от красивия танц, жадуват феерия от цветове, бленуват унесени... Есента ги съблича , шуми в короните им, прониква в сърцата им и ги подготвя за белотата и чистотата на снега. Всяка година тя идва със златото в косите си, омайва с аромата на мед, на билки и цветя, на плодове и вино...
Той обичаше есента. Тя го завладяваше, обичаше вечер да слуша песента на последните щурчета, да усеща през полуотворения прозорец аромата от градината, да отвори книгата с любими стихове, която стоеше до главата му, да почете преди да заспи... Понякога лаят на кучето нарушаваше тишината, когато някой неп ...