Jan 29, 2010, 10:21 AM

Песента на щурчетата 

  Prose » Narratives
1078 0 0
6 min reading
Песента на щурчетата
Сърцето несвободно от любов е храм.
Джамия или черква, разлика не знам.
Записания в книгата: любов, блаженства
освободен от рая и от ада там.
Есента е невероятен сезон... Всичко е толкова красиво, листата на дърветата са обагрени във всевъзможни цветове. Всеки един от тях е белязан от пламъка на последните слънчеви лъчи. Дърветата се преобличат в златно и пурпурно, предвкусват тръпката от красивия танц, жадуват феерия от цветове, бленуват унесени... Есента ги съблича , шуми в короните им, прониква в сърцата им и ги подготвя за белотата и чистотата на снега. Всяка година тя идва със златото в косите си, омайва с аромата на мед, на билки и цветя, на плодове и вино...
Той обичаше есента. Тя го завладяваше, обичаше вечер да слуша песента на последните щурчета, да усеща през полуотворения прозорец аромата от градината, да отвори книгата с любими стихове, която стоеше до главата му, да почете преди да заспи... Понякога лаят на кучето нарушаваше тишината, когато някой неп ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Гошева All rights reserved.

Random works
: ??:??