Песимистично
Дочувах стъпките й, макар да не я виждах наблизо. Ненаситната тишина беше забола знамето си и крещеше в ушите ми, че нейна ще е плътта, от която ще шие чувствата ми. Не пожелавам дори на убиеца си подобен инцидент. Може би грешката беше в това, че заспах на страната, в която все още се чудеха чувства и още тлееше нещо, наподобило въглен. Самотата е първа дружка на тишината, познах я по мириса на бонбони от детската ми наивност, която същата не спираше да троши между зъбите си. Дори да има надежда не мисля, че ще я чуя. Ще видя резултата от невнимателните ми страхове, бутнали я от масата и останалите от нея несглобяеми части. Е, нищо! Нали си имам очи. Какво като едното не различава далечни цветове, а другото не вижда близки форми. Поне си е мое главоболието от объркания мозък. Ще съм горе- долу щастлива ако всичко седи някъде по средата, между близостта и далечината. Тогава почти ще виждам, това което, ако имах щеше да се размие във въпроса "ти ли си?". Но нали не чувам, отговорът ще е отсъствието на смисъла да се опитвам да разбирам невъзможното в живота.
И изведнъж пронизах небето със светкавична мисъл - ами ако съвсем престана да виждам, ще ме залее ли онази лепкава смес от тишина и тъмнина?! Чувала съм (когато това беше възможно), че този тандем е много добър в работата си. Изпява ти песента и не ти подава салфетка, с която да попиеш сълзите и потта, насъбрана по намръщеното чело. А по някое време те накацват като мухи на мед въпроси "какво се случва?", "аз ли съм?", "какво съм?". Накрая и аз като тях ще си остана само с въпросителната, забола се като кука в главата ми и теглена от гравитацията на Земята. Е, нищо! Нали ще съм жива, ще ми бъди спътник принудителното безразличие за ставащото. Няма да ме дразнят дразнителите. А тя болката съвсем ще се отегчи от изражението на човек, лишен от палитрата на емоциите и ще се развилнее в друго сърце, неподозиращо за леталния й ефект.
Сега си спомням един съвет, но съм забравила автора му. Той казваше: "Носи си очила, убиващи яркостта на света, че след силната й вълна загубваш честотата си, а през разкъсаната ретина навлиза само тъмнина". Тогава не го разбрах и май го изпратих да ходи някъде. Грешка!
Иска ми се да намигна, гъделичка в мен смях, но не ми прилича на шега. След многото чувства, родили в себе си други, но с крила, разбрах, че ако не усещам земя под краката си, резултатът ще са дупки, които си подават една на друга живота ми. И в тази игра аз ще съм пречупената стрела.
Жалко, че не се раждаме в бронирана плът. Когато преминем през ситото на измамните, захарни чувства, от нас остава едно едреещо Нищо!
© Стеляна Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
От нищо може и нещо да стане!
-
Пишеш вълнуващо и размислящо. Много ми харесва задълбочеността ти.
Интересен автор си. Поздрав! -
Mного, много, ама много ви благодаря! Радвам се, че се е харесало! Хубав ден на всички!
-
Интересно!!!
"Когато преминем през ситото на измамните, захарни чувства, от нас остава едно едреещо Нищо!"
Мм...не така,Стели! Факта,че си го преминала и си направила своите изводи само доказва,че нямам как да бъдеш Нищо!!! Поздрав! -
Интересен песимизъм, т.е. интересно поднесен. Не допускай да те "превзема", а мислите просто слагай на "хартия" - добре ги редиш и добре пресъздаваш емоцията им.
Поздрав, Стели! -
Има такива моменти...
-
Благодаря, Ивонче!
Мария, много благодаря за думите и анализа! -
Според мен това произведение е себесатира с впечатляващи образи и метафори, чрез които Стеляна иска да разгърне и разбере "невъзможното в живота". Стреляй, Стеляна! Няма да се пречупиш лесно.
-
ей и ти като времето навън ,мрачно...и тъжно или това е само лирическата...Поздрав Стеле!!!
-
Плам, хубаво е да сънуваш, дори и кошмарите имат своята привлекателност. Благодаря ти!
Ангелче, и на теб благодаря! Радвам се, че си тук и че никога не ме подминаваш. Не съм тъжна, но от време на време ме връхлитат разни мисли. Понякога са ми близки, понякога не много.
Арихо, как дебют?! Може би другите ми не са кой знае какво!
Благодаря ти за думите!
-
Тъжна си, Стел!
Нека си гледаме живота в истинските му цветове... поне докато очите ни го позволяват...
Поздрави! -
Кошмари май си сънувала, миличка! Поздрав сърдечен!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
