12.12.2020 г., 8:18 ч.

Петък, ден на майстора 

  Проза » Разкази, Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми
479 2 27
2 мин за четене
1
Събуждам се сутринта. Навън още е тъмно. Обаче телевизорът ме гледа отсреща. Срещу леглото. И аз го гледам.
Ама много добре го виждам! Какво ми става? Вторачвам се. Не мога да повярвам. Дали не сънувам?
Посягам към лицето, да си разтрия очите...
Заспала съм с очилата! Не сънувам...
2
- Ало! Как си? Какво правиш?
- Благодаря, добре съм си... Не, не... всичко е наред. Само дето си счупих смарта... Споко, от него ти вдигам, не е съвсем счупен... Изпуснах го и падна по лице. Само физиономията му се напука, тъчът си работи.
От другата страна дъщеря ми се залива от смях:
- По лице ли падна.... ха ха ха... физиономията му се напукала.... хи хи хи...
- И го залепих с тиксо, и си е същият. Само е ранен...
- Превързала му физиономията с тиксо.... хи хи хи.... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© П Антонова Всички права запазени

Предложения
: ??:??