12.12.2020 г., 8:18 ч.

Петък, ден на майстора 

  Проза » Разкази, Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми
373 2 27
2 мин за четене

1

        Събуждам се сутринта. Навън още е тъмно. Обаче телевизорът ме гледа отсреща. Срещу леглото. И аз го гледам.

        Ама много добре го виждам! Какво ми става? Вторачвам се. Не мога да повярвам. Дали не сънувам?

        Посягам към лицето, да си разтрия очите...

        Заспала съм с очилата! Не сънувам...

 

2

        -  Ало! Как си? Какво правиш?

        - Благодаря, добре съм си... Не, не... всичко е наред. Само дето си счупих смарта... Споко, от него ти вдигам, не е съвсем счупен... Изпуснах го и  падна по лице. Само физиономията му се напука, тъчът си работи.

        От другата страна дъщеря ми се залива от смях:

        - По лице ли падна.... ха ха ха... физиономията му се напукала.... хи хи хи...

        - И го залепих  с тиксо, и си е същият. Само е ранен...

        - Превързала му физиономията с тиксо.... хи хи хи....

        Затворих и я оставих да се нахили. Ясно, ще се чуем като ѝ мине хилежът.

 

3

        Загубих си дистанционното. Обърнах цялото легло, зад леглото, пред леглото... На масичката го няма.

        Ще полудея. С тая интерактивна телевизия: сега не мога да върна, да сменя канала. Е, него мога, но трябва да ида до устройството. Да върна от архива, да прескоча рекламите...

        Обикалям навсякъде. Сама съм и няма как друг да го е пипал. Не се е изпарило. Отивам в другата  стая, в антрето, в банята, в кухнята. Не съм излизала. Никъде го няма. Успокоявам се. Все от някъде ще излезе. До тогава ще гледам каквото дават.

        И понеже ми е скучно, отивам в кухнята и си измислям нещо да готвя. Отварям хладилника - от вътре нагло ми се хили дистанционното.

 

петък 11,12,2020

        

© П Антонова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • veesii70 (Веселка Стойнева) - 🌻 обещавам!
  • Благодаря за хубавото настроение и очаквам още!
  • То се вижда какво ни носят: все повече хора търсят в мрежата запълване на емоционални липси, обедняваме духовно.
  • Да, станахме зависими от технологиите и започваме да губим човешкото. Не знам дали бъдещето ни на киборги ще ни донесе щастие.
  • (Миночка Митева) - 🎄благодаря! Радвам се от ❤️ че се появи!
  • Толкова човешко, истинско и сърдечно,че ми вдигна настноението.Харесах !
  • младост-нерадост, Иржи
    Благодаря ти!
  • И сте още толкова млади, а какво да кажат тия... с "гайдите"?! Да не можеш да заспиш вечер и ...да започнеш да мислиш "абе, аз май не вечерях, затова..." и в 2-3 часа ставаш, за да поправиш "грешката"!. Добре, че аз съм от "ония", Пепи,само с очилата и дистанционното, ха, ха, ха!
  • Ve2666 (Василка Ябанджиева) - в хладилника
    Забелязах си, че ако правя нещо и говоря по телефона, го върша механично и после обикновено не помня. Това е един от страничните д/ефекти на новите технологии, все повече ни обсебват и контролират живота ни.
    Благодаря, че си тука!
  • И аз така,все нещо губя!Въртя се,като муха и се чудя,къде ми е ума!
  • - ама, скъпи гости, вие не мезите, вие направо си ядете!

    Благодаря!
  • При теб са малко като "майсторлъшки мезета"
  • Блу (Blue) - 😅 О, хладилници! О, нрави!
  • Ох, Пепи! Хубаво, че си намираш в хладилника разни неща. Пък от моя хладилник все изчезва по нещо - я шоколадче, я нещо подобно
  • Елка (Елка Тодорова) - още един от клуба! 🎉
  • Много често ми се случват такива работи! 😋
  • Това със солницата ми е много познато
    Забавлявах се, благодаря за усмивките
  • Оф, ще трябва да направя списък.
    Като си загубиш очилата, нали знаеш - да си ги търсиш на главата!
  • GSM е лесен, звъня си от другия и си го намирам по звъненето. Обаче, да си призная, че като си открих дистанционното в хладилника си спомних как преди време солницата беше там. Вече каквото и да изчезне, ще търся и в хладилника.
  • BБлагодаря ви за разбирането, друго си е да знаеш, че не си сам 😋
  • Като майстор отлично разбирам този петъчен хаос 😋
    Поздравявам те.
  • Ivita_Mirianova (Ivita Mirianova) - и вие мен! Радвам се! 🌻
  • Усмихна ме, Пепи.Поздрав! 😊
  • Давам, давам, ама... в тая коронтина то не е параноя, то не е депресия... дето се вика, в пандемичната извънредна обстановка - освен с усмивка да си делнем по една битова импресия, друго какво ни остава!
    Благодаря!
  • Давай, майсторке!
  • ☕️ Добро утро, тайфун с име на надежда!
  • Разсмя ме, Пепи!
Предложения
: ??:??