Пиано
Белите ù пръстчета танцуваха леко по пианото. Сякаш следваха ритъма на танго, беше страстно. Изведнъж те чуха меките мургави пръсти да подскачат веселко към нея. Обърнаха се радостно и се гушнаха. Беше хубава плетеница, а музиката, която излизаше, беше неравномерна, но единствена. Нейният глас беше звънлив и пълен с шоколадов смях, а неговият – мек, тихичък, сладък като леко горчив мус, допълващ перфектно нейния. Слънцето им се радваше и сякаш пееше с тях, правейки мънички зайчета по изрисуваното махагоново пиано. Бяха насред полето, а пианото беше проснато там раздрънкано, с разноцветни птички, накацали по него. Беше слънчево, бяха двамата.
А тогава една птичка им се изака на главите.
© Хихи Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
пишеш "ударение" в Гуугъл и копи-пейст
-
хахах, мерси много уау, как намери ударението на ''а''-то :Д толкова време съм го търсила като се опитвам да сложа ''и'' с ударение :Д
-
Хаха, финалът ме разби!! :D Такива творби да се виждат тука! Някакво нежно, романтично, чувствах се така все едно съм сам и наливам кафе в чаша, а после кафето се оказва а̀ко! :D
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
