Позамогна се приятел и си купи хубава кола - лимузина. Обслужихме я както се полага. Човека почерпи са хубавата работа. Започна често да се застоява в сервиза без да има нужда да се прави нещо по колата. Той е приятен и начетен човек и компанията му ми е приятна пък и не ми пречи да ми се мота из сервиза (то във всички сервизи си има такива дето са един вид неделима част от оборудването). Минаха две седмици. Дърпа ме един ден  на страна и ми казва:
- Виж сега какво. Aз така и така си имам едно на ум и ще ми се налага да закъснявам и отсъствам от къщи, та ще се оправдавам с теб и колата. Казвам ти за да го имаш на предвид!
- Добре бе, мен какво ме засяга - казвам аз - ако трябва и извинителна бележка ще те напиша с подпис и печат, обаче ако стане беля и онази твоята оса те хване ..се спасявай сам ..не ми се разправя с руса жена ...джудистка при това (жена му беше в спортното).
Минаха няколко седмици. Пих кафе и на излизане от кафенето срещам съпругата на въпросният господин. Поздравяваме се. Тя се спира и ми казва:
- Искам да те питам нещо?
- Питай !- казвам аз. 
- Абе моичкия в четвъртък при теб ли беше?
- Кой четвъртък - питам аз и се старая да съм сериозен и замислен.
- Ми оня ден кой!?
- Чакай да помисля -  правя се аз на мислител(нали играех в театъра бързо влизам в роля).- Беше - казвам аз - пуснахме една диагностика.
- Беше си в къщи - казва госпожата - зарекох се да ви изловя игрите и ето . Ще има тупа - лупа ама се чудя от кого да започна!
- А лупай си го тоя дето е у вас щото ти е законен. Пък и аз може да му метна един бой , че и мен ме вкарва в беля! 
- А не, не и тебе и него. Че ти беше с него като купувахте колата. И заедно сте в играта.
- Чакай бе жена - казвам аз - хайде да пием по едно кафе и да се разберем!
Седнахме, тя , аз и една обща позната. Разговорихме се . Русата фурия по едно време взе думата и казва:
- Нали знаеш, че аз моичкия си го харесах още като момче. Та от тогава си го познавам. Знам какво се върти в главицата му и като го усетя си го завръщам. Той си ми е моето пиленце. Вземам си го под крилото и мирясва. Нищо не е станало да знаеш. Ама ви изчаках да си надиплите петелските опашчици, че така по - лесно се скубят - и ми се хили като нахапана ряпа - всичките сте ми пиленца голишарчета . Ама - вика - и ти в кюпа артист с артист!
Посмяхме се. Изпихме си кафето и по живо по здраво.
От тогава мина доста време. Наблюдавам си аз и да ви кажа права излезе дамата. Всичките мъже се перчим като пернати. Кой петел, кой папагал. кой пуяк, кой паток, че и орли има, но приютят ли ни под крилото и всичките мъже сме пилета голишарчета. Без значение дали крилото е на кокошка, пуйка, патица или орлица... то във всяка жена живее и по една сова, която тихо в тъмното ни отнася сърцето и... перата де!