Пиш
Произведението не е подходящо за лица под 18 години
Той си изпи водката, стана и си тръгна. Останахме само аз и тя. Тя беше от онези глупави жени, които натоварени с комплекси от бащите, а после и мъжете си (каквито е намерила по негово подобие) не осъзнаваше каква красавица е. Тесните ѝ дънки се впиваха в сладкото дупе. Беше кръстосала краката си. Чорапчето го беше насъбрала над глезена съвсем небрежно. Чудех се дали знае какво има... това дупе и тия крака, разбираш ли, не те оставят неутрален... няма как.
Стоях и тайно я гледах. Там, където дънките ѝ свършваха, чорапчето беше навито, а обувките ѝ покриваха стъпалото ѝ. Наистина беше нещо красиво.
Чакахме брат ѝ да излезе от стаята. Болничната стая. Аз не го чаках, де. Запознахме се с нея и го зачакахме заедно. Обаче той така и не излезе. А с нея така се гледахме...
- Е... - рекох аз, тъй че като бях Висоцки - много оригинален, разбираш ли...
- Е? Какво сега? - попита тя.
Нали разбираш, да не измисляме топлата вода, така и не се постарах да измисля нещо. И двамата знаехме, че ще се чукаме. Обаче друго е по-интересното: кой-как го разбира. Аз го разбирах, наистина, като "чукане", обаче тя, после разбрах, по-дълбоки мисли е имала;
Чукахме се като кучета. Познай кой беше "кучката". Усмивка... изпразних се в устата ѝ. Пазих я... да не ѝ отварям грижи и да ѝ се налага на дипломатичен език да се обяснява в аптеката защо ѝ трябват хапчета. Защото тя, разбираш ли, не е такава жена. Никоя жена не е такава.
Обаче ти се е*е още. Особено ако майка ти е рускиня, а ти си фен на Висоцки. Сто процента ще е*еш още.
После като се нае*еш, вече не ти се е*е. Спомняш си, че живота си е е*ал майката.
А като се сетиш как животът си е "е*ал майката", се питаш дали досега ти си е*ал или все пак ти си нае*ан.
Колкото и да е*еш, рано или късно ти се пикае. Жените му викат "пиш". Аз съм гледал как жени правят "пиш". Смешно е - трябва да клякат. Даже откъм "пиш" са по-ощетени от мъжете. Обаче на кой му пука?
Тя си направи нейното "пиш" и си легна в леглото.
По едно време се чудих дали я боли. Увери ме, че пъшка и пищи от удоволствие. И аз продължих да я блъскам,
Сутринта бързахме и двамата. Тя беше на работа, а аз трябваше да се прибирам. И "кой откъдето", както е приказката...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Чарли Всички права запазени
