28.02.2021 г., 7:40 ч.

Писмо 

  Проза » Разкази
464 2 11
1 мин за четене

Умирам, приятелю! Знам, не те послушаха! Отново посегнах към нея, а тя не прощава! Залитнеш, стъпиш на криво и политаш - в пропастта. Вярвах, че ще и избягам, че няма да се пристрастя - сгреших! Зависимостта ми към нея излезе по - силна от мен! Боли ме, приятелю! Всеки ден болката става все по - нетърпима, а дозата по - голяма и на по - кратко време! Отдавна съм мъртвец, само сърцето - още не ме е предало! Поне и то да беше ме изоставило, да ме пусне да си ида! А то проклетото,  все още не спира! Знаеш, как всичко почна на шега - от любопитство! Детето в мен да покаже, че е станало мъж! Какво ли мъжко има в това - да се дупчиш и да тровиш кръвта! Да си мислиш, че летиш, а да се въргаляш  в калта.

После...,  не можех вече без нея, караше ме да забравям жалкото си съществуване! Страхувах се от мрака! Мислех - една доза и съм там - в светлината! Търсех хиляди оправдания, за всяка грешка и за всяка игла.

Сега знам - оправдания няма, сам си нося вината и последствията! Не търся съжаление, приятелю! Аз самият се съжалявам отдавна! Сега..., само чакам прошка и милос!

Прошка от майка ми, че я вкарах в ада, не и дадох достатъчно време да ми се порадва!

Прошка от тебе, че не те послушаха и те изоставям сега!

Прошка от мене си, че изгубих  себе си и сега само чакам смъртта!

Чакам и търся милост - от Господ! Него вечер сънувам, той е моя бащата! Само той може да ме спаси, защото е пълен с любов и състрадание! Не се страхувам вече от мрака. Знам, че там някъде ме чака и ще се смили над грешната ми душа! Бог е милостив и добър, бърз да прощава, пълен с милост, бавен да се гневи. Готов съм към него да поема, пътя е прав, а портата, която води към спасение – тясна. Чакам с вяра тази милостиня, да ме оттърве от болката и жалкото ми съществуване!
Не ме забравяй, приятелю! Ти живей -  истински долу, а аз ще те чакам горе!

© Росица Димова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Милосърдието »

6 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Роси умееш да ме завръщаш да знаеш ! Благодаря!
  • Благодаря, Миг! Всеки има грехове и има нужда от прошка и милост! Прекрасен стих!
  • "кърваво писмо "
    "Още колко ли време ми е отредено,
    да шавам по тази планетата,
    Написано е нейде навярно,
    кога ще се отправя към вечните светли полета.
    Греховете безбройни да нося,
    ще е тежък без прошка товара.
    Днес е деня, в който аз прося,
    и давам прошка за моя и чужда поквара.
    Душата кога е простила,
    простена се чувства навеки,
    Вселената така е решила:
    Равновесие да има за всеки!"
  • Благодаря, Ивита! Усетила си много точно посланието ми!
  • Отрезвяване на ръба...Преди неизбежното.
    Няма полет, няма нищо! Само руини. И осъзнаването, че си се поддал на фалшивото усещане, че ще си единственият безсмъртен.
    Слабост е!
    И отговорност на всички нас...
    Бог обича и наднича във всяко сърце. Но дали не се сещаме за него само когато сме пред непоправимото?
    Много въпроси и много отговори...
    Успех, Роси!
  • Благодаря, Шо Цветанофф! Човек трябва да разчита на себе си, на своята сила! Ако е слаб и не може, остава само божията милост!
  • Тъжната реалност...Но,ако човек сам не си помогне,Този отгоре дали ще му е опора? Силен разказ! Гласувах- успех!👍🏻
  • Благодаря ви! Много се чудих, дали да го публикувам, защото е малко тежко смилаема тема и трудна за разбиране!
  • Тъжно е... трудна тема...
  • Имаше дядо ми една такава фраза" Акъл идва, но кого намира"гласувах, защото ми хареса!
  • Под въздействието на наркозата...
    Отрезвяването идва понякога твърде късно, но истината е свещена!
    Поздравления и успех, Росица!
    Имаш подкрепата ми!
Предложения
: ??:??