Писмо
Умирам, приятелю! Знам, не те послушаха! Отново посегнах към нея, а тя не прощава! Залитнеш, стъпиш на криво и политаш - в пропастта. Вярвах, че ще и избягам, че няма да се пристрастя - сгреших! Зависимостта ми към нея излезе по - силна от мен! Боли ме, приятелю! Всеки ден болката става все по - нетърпима, а дозата по - голяма и на по - кратко време! Отдавна съм мъртвец, само сърцето - още не ме е предало! Поне и то да беше ме изоставило, да ме пусне да си ида! А то проклетото, все още не спира! Знаеш, как всичко почна на шега - от любопитство! Детето в мен да покаже, че е станало мъж! Какво ли мъжко има в това - да се дупчиш и да тровиш кръвта! Да си мислиш, че летиш, а да се въргаляш в калта.
После..., не можех вече без нея, караше ме да забравям жалкото си съществуване! Страхувах се от мрака! Мислех - една доза и съм там - в светлината! Търсех хиляди оправдания, за всяка грешка и за всяка игла.
Сега знам - оправдания няма, сам си нося вината и последствията! Не търся съжаление, приятелю! Аз самият се съжалявам отдавна! Сега..., само чакам прошка и милос!
Прошка от майка ми, че я вкарах в ада, не и дадох достатъчно време да ми се порадва!
Прошка от тебе, че не те послушаха и те изоставям сега!
Прошка от мене си, че изгубих себе си и сега само чакам смъртта!
Чакам и търся милост - от Господ! Него вечер сънувам, той е моя бащата! Само той може да ме спаси, защото е пълен с любов и състрадание! Не се страхувам вече от мрака. Знам, че там някъде ме чака и ще се смили над грешната ми душа! Бог е милостив и добър, бърз да прощава, пълен с милост, бавен да се гневи. Готов съм към него да поема, пътя е прав, а портата, която води към спасение – тясна. Чакам с вяра тази милостиня, да ме оттърве от болката и жалкото ми съществуване!
Не ме забравяй, приятелю! Ти живей - истински долу, а аз ще те чакам горе!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Димова Всички права запазени
