Скъпо пораснало момиче,
Няма да кръстя това ''Писмо до 16-годишното ми Аз'' или ''До 40-годишното ми Аз'', защото искам да го посветя не само на това, което бях, а на настоящия момент и на бъдещето, което стои пред мен с отворени обятия.
Ти беше лъчезарно момиче, което изживяваше едно от най- безгрижните и забавни лета в живота си. Възстанови връзка с хора, с които отдавна не беше общувала. Те се превърнаха във важна част от живота ти. Заедно изкарвахте по цели дни и нощи, отново се чувствахте като малки деца. Докато в един слънчев следобед не го срещна. Онзи, който щеше да те направи най- щастливото момиче на света, а после щеше да се подиграе с чувствата ти (ти не си виновна, той си е такъв – играч). Първоначално ти не го отрази, докато той не започна да се появява все по-често и по- често в живота ти. Двамата започнахте да комуникирате (в социалните мрежи и на живо), но ти винаги беше толкова срамежлива... една много типична черта за теб и в настоящето. Започнахте да излизате в една ...